Българските корени
3 мар 20162 мин.
Актуализирано: 12 май 2021
АБАДЖИЙСТВОТО И ГАЙТАНДЖИЙСТВОТО СА В РАЗЦВЕТА СИ ПРЕЗ XVIII – XIX ВЕК
„Имахме посъбрано нещо, роднини ни помогнаха, та се хванахме с караабаджилък, купувахме вълна, много вълна, и я раздавахме за предене и тъкане срещу пла̀та…” – Цончо Родев, "Решение № 1424"
Настъпилите икономически промени в Османската империя през XVIII – XIX в. довеждат до развитието на текстилната промишленост. Производството на аби и шаяци преминава от домашно в занаятчийско и манифактурно производство. Почти всяка къща в балканските и подбалканските селища се превръща в малък център на такова производство.Абаджиите от балканските и подбалканските селища задоволяват нуждите не само на градския пазар в обширната Османска империя, но стават доставчици на държавата за облеклото на армията.
Оживени абаджийски центрове през XVIII – XIX в. са Калофер, Карлово, Сопот, Габрово, Панагюрище, Копривщица, Сливен, Котел, Жеравна, Устово, Чепеларе, Гостиварско, Скопско и Дебърско. Разширяването на вътрешната и външната търговия довежда и до по-високо техническо усъвършенстване в тъкаческата техника. През 1834 г. в Сливен Добри Желязков построява първата фабрика за вълнени платове, обзаведена с модерни за времето си белгийски машини. Втора такава фабрика била построена през 1853 г. от Михалаки Гюмюшгердан в с. Дермендере (дн. Първенец), до Пловдив. След Освобождението у нас абаджийството запада поради фабричното производство и постепенното изоставане на традиционната селска носия.
Гайтанджийството е занаят, свързан с производството на разноцветен вълнен шнур (гайтан), използван за украса на аба (Примовски, 1983, 140 – 141). Както и абаджийството, този занаят се развива първоначално в рамките на домашните занятия. Гайтанджийството е типичен занаят за Габрово, Калофер, Карлово, Казанлък, Самоков, Тетевен, Троян, Трявна и Пирдоп. В началото на XIX в. производството на гайтани се механизира. Въведен е гайтанджийският чарк, пренесен от Немско и усъвършенстван от габровските железари.
При гайтанджийските чаркове се произвеждат няколко вида гайтани, в зависимост от броя на нишките: осмак (с осем калема), десетак и дванадесетак. Гайтанджийската продукция се продавала из цялата Османска империя и извън нея – Румъния, Сърбия, Египет и др.
Развитието на тези и други занаяти като манифактурно и промишлено производство, на търговията с произведените стоки през епохата на Възраждането спомага за консолидирането на българската нация, довежда до разширяването на икономическите и културните връзки на българите с близки и далечни страни и народи.
Автор: Стефан Бонев
Източници: Хр. Вакарелски, „Етнография на България”