Градска носия от Разлог, началото на XX век

20-те години на ХХ век

Градска носия от Разлога, 20-те години на ХХ век
Градска носия от Разлога, 20-те години на ХХ век

Момата е облечена в скъсена риза (кошуля), която се покрива от връхната дреха, с малка повдигната яка и богата дантела на ръкавите. Отгоре е със ситно плисиран кафяв фустан – наречен „гезия“ (местно наименование – джизия), изработен от фабрична цветна памучна прежда, украсен спо две и три сатенени ленти от по-светъл плат по полите. Джизията е със затворена горна част на пазвата.


Кръстът е препасан с празнична кадифена престилка (фута) с бродирани цветя и черна дантела по краищата.

Празнична женска носия – фустан, от Разложко, нач. на XX век

За компенсиране на скъсената риза и фустан, чорапите стават по-високи – черни или бели, до над коляното. Отгоре е облечена с черен кадифен контош с женствено стесняване в талията.


Празнична женска носия – фустан, от Разложко, нач. на XX век

Главата е със забрадка тип „парленда“ ( от тънък памучен или копринен плат, обрамчен с черна дантела), чиито краища се кръстосват отзади се връзват на тила. Пазвата е украсена със сребърно копчило – метален кръг с висящи отдолу ажурни метални пластини, а под „джуфката“ на забрадката има окачен сребърен синджир с ромбовидни пластини, които звънтят при движение.

Празнична женска носия – фустан, от Разложко, нач. на XX век

Двете ръце са украсени с гривни. Всички метални накити имат освен декоративна и апотропейна роля, за защита на носителката си от уроки и зли очи. Среброто освен метал е и с бял цвят, който отразява обратно погледа или мислите и ги връща към източника им, на принципа на огледалото. Може би тези дълбоко вкоренени вярвания правят среброто любим метал през Възраждането и за майсторите куюмджии, които изработват женските „гиздила“.


Празнична женска носия – фустан, от Разложко, нач. на XX век

Заради удобството и женствения си вид тя става любима дреха в Разложкия край до средата на ХХ век. По изображенията на старите снимки се вижда как момичета от една възраст са се заснели в носия – традиционна за района, и фуста с контош. Една такава смесица ни разкрива многообразието в разбирането, вкусовете, начина на живот, социалното положение, но и нивото на еманципация в тези планински райони.


Това празнично облекло е характерно от готовите за женитба моми, които така приготвени, излизали на мегдана, на хорото, ходели на годеж или на сватба и т.н.

 
 

Носията облече Лъчезара Праматарова от Разлог. Носията е от фонда на Исторически музей – Разлог.

Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.

В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.

Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.

Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.

Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.

298 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички