Българските тъкани - традиции и развитие, част 5


УНИКАЛНИЯТ СТИЛ НА БЪЛГАРСКИТЕ ШЕВИЦИ Е РАЗПОЗНАВАЕМ НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА

Славянските мотиви стоят в основата на нашето везмо, изпъстрено с животни, цветя и геометрични орнаменти

"В нашата модернизирана долина, където е изчезнала отдавна всяка следа от някогашното хубаво облекло, като по чудо е останало почти само Елхово да пази старата наша шевица и да напомня на млади и стари какво е можела някогашната българка. В малкото време, което престоях там, аз бях изумен от безкрайното разнообразие от мотиви и безбройните им варианти. Десетки видове шевици на сукмани на „пера“ и всяка си има свое име: „кривите раци“, „черешките“, „бялата бялка“, „киткените“, „ситните“, „трите чушки“, „мушенкените“, „охлювчетата“, „кудучените“, „кършиклоните“ и пр., и пр. И как прилягат тези хубави имена на шевиците! Ръкавите им — още повече и още по-разнообразни: „кучешки дири“, „сечени петли“, „змейови главички“, със „сновежки“, без „сновежки“, „двете клончета“, „червените кандила“, „цепената опашка“ и най-подир „пачите крака“, на които се учат подевките. Колани: „чапразите“, „прусурник“, „зеленият миндал“ и много още."

Чудомир, "Село Елхово“, (Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, бр. 154 от 15.XII.1930)

В основата на българската шевица лежат славянските елементи, които ясно разкриват нейната близост и общност с характерните белези във везбата на сродните народи. В нея се срещат следи и от влиянието на византийски и ориенталски образци, с които България е имала досег в своето историческо развитие. Но тези чужди орнаменти са пресъздадени в стила на българското и имат национално своеобразие и самобитност. Традиционната българска шевица според техническото си изпълнение може да се обособи в две разновидности: везане по брой на нишки на тъканта и на бодовете, от една страна, и везане по предварителна рисунка, от друга. По-широко приложение и по-голямо разнообразие като художествено творчество имат шевиците от първата разновидност (Велева, 1983, 78 и сл.).

Везмата се прилагат върху тъкани от различен произход, по-често върху памучни, ленени, конопени, рядко копринени, понякога смесени и вълнени. Старинните шевици се изпълняват с вълнени (малките елементи и с копринени) конци. Конците се източват по специален начин – на ръка, с цапец, с игла и се усукват до степен, съобразена с изискванията на орнаментиката. Уредите за везане са ограничени по брой и устройство. Необходим уред е иглата, наричана шиварка или копринарка. При някои шевици се използва и уред, означаван като гергеф и служещ за опъване или стесняване на полето на плата за везане. Българските везачки използват разнообразни бодове, които могат да бъдат групирани в няколко дяла, в зависимост от ориентирането на везбената нишка спрямо нишките на тъканта: бодове, които следват посоката на тъканните нишки; бодове под наклон на тъканните нишки; бодове, които изместват или стягат тъканните нишки; бодове с по-свободни очертания, но пак под брой на нишки. Бодовете от всяка група могат да бъдат в различни комбинации – прости, сложни или комбинирани.

От различните комбинации се създава едно голямо разнообразие в техническо изпълнение на шевиците: цепен, полегат, кръстат, жабешки и др. Богатството на цветове е голямо. Преобладава червеният цвят, но има области, където той е напълно изместен от черния, тъмносиния и тъмнокафявия. Най-често срещаната орнаментика е растителната. Най-широко разпространените мотиви са свързани с лозата, розата и стилизацията в розета, лале и карамфил. Животинските орнаменти нямат обособени райони, а се преливат и преплитат по орнаментиката на текстилните произведения в цяла България. Паунът, чиито пера са използвани не само за украса, но и против магия и уроки, е любим мотив. На второ място идва петелът – символ на слънцето, който е изобразяван в Самоковско, Разградско и Свищовско.Почти всички видове насекоми са орнаментирани в българските везма: бръмбари, гъсеници, мухи, дървеници, паяци, пчели и копринена буба. Изобразяването на кон и конска глава също се свързва със слънцето. Наред с тези мотиви се срещат и образите на коза и заек (върху женски ризи във Варненско). Прилепът е изкусно орнаментиран върху пазвите на мъжки ризи сред капанското население в Разградско, а изобразяването на гущер предпазва носещия тази тъкан от змии. (Коев, 1982, 30). Антропоморфните (човешките) фигури се срещат предимно в крайдунавските български земи (Видинско, Никополско и Русенско). Геометричният орнамент представлява последната степен от развоя на декоративната текстилна украса. Тя се явява краен резултат от постоянно и постепенно стилизиране. Тези елементи обхващат всички видове линии, които образуват квадрат, ромб, триъгълник, многоъгълник, различни зигзаги, пречупени линии, звезди и розети.

Свастиката като старинен геометричен орнамент се среща по ръкавите и пазвите на женските ризи в Софийско, Трънско, Дупнишко, Ловешко и върху възглавници от Карнобатско (Коев, 1982, 66 и сл.). В традиционната българска шевица са закодирани следи от трите етнически групи, влезли в образуването на българската народност. Тракийският субстрат може да бъде проследен в Софийско, Брезнишко, Пернишко, Кюстендилско, Трънско, Дупнишко, Самоковско, Ихтиманско, Санданско и Петричко, а славянобългарски – в Северна (Дунавска) и Южна България (Маричина Тракия) (Коев, 1982, 68). В зависимост от орнаментите, колорита и техниката на българската шевица са се обособили географски области: русенска, разградска, провадийска (съртска), габровска, ловешка, плевенска, никополска, врачанска, видинска, кулска, софийска, граовска, трънска, самоковско-ихтиманска, дупнишка, кюстендилска, пиринска, карловска, казанлъшка, сливенска, елховска, родопска, източнотракийска и др. (Вакарелски, 1974, 722). Ето най-характерните черти на някои от тези шевици: Русенската шевица се състои от зооморфни и антропоморфни, а също така и стилизирани растителни орнаменти, като зооморфните са разположени върху полите на женската риза, докато растителните се намират върху пазвата и маншетите на ръкавите на ризата.

Преобладаващ бод е възловият, а основен тон – оранжевият. Видинската шевица е типична със своята миниатюрност и с геометричните орнаменти, разположени по пазвата и маншетите на ризата. Орнаментите са асиметрично и наклонено разположени. Цветовете й са бледорозови и бледочервени, а понякога и бледожълти. Видинската шевица е рамкирана, като всеки орнамент е поставен в позитивна рамка. Самоковската шевица се характеризира с растителни орнаменти, които са симетрично разположени. Преобладава червеният цвят, който се уравновесява със зелено, синьо, жълто, кафяво. Наклоненият бод при самоковската и дупнишката шевица се смята от някои специалисти за източна (ориенталска) заемка. Означенията на орнаментите в българската шевица, както и техническите похвати в нея, сочат за дълбока родна традиция, засвидетелствана от чужди пътешественици, минали през България през периода от XVI до XIX век. На тях е правело впечатление богатото и хубаво везмо върху грубата конопена материя на женските ризи.Миналото на българското везмо се осветлява и по сравнителен етнографски път. Не е без значение наличността на по-добре или по-слабо запазената геометрична шевица, изпълнявана с псевдотекстилния цепен бод така, както е у всички почти други славяни. Това говори за старинна общославянска техника. Силното геометризиране и схематизиране в шевицата води към същото начало. Голямото орнаментално, колоритно и композиционно богатство на тази шевица не се изчерпва само с тази констатация. Не може да се отрече обаче наследство и от шевичното изкуство на прабългарите в някои образци в Южна Македония и Софийско, както и силно трансформирано на българска почва по-ново, ориенталско влияние.

Автор: Стефан Бонев

Източници: Хр. Вакарелски, „Етнография на България”

Към публикация за УМЕНИЯТА НА ПРАБЪЛГАРИ, ТРАКИ И СЛАВЯНИ (част 1)

Към публикация за АБАДЖИЙСТВОТО И ГАЙТАНДЖИЙСТВОТО (част 2)

Към публикация за ОБЛЕКЛОТО КАТО СИМВОЛ НА НАЦИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ (част 3)

Към публикация за ЧИПРОВСКИТЕ КИЛИМИ (част 4)

Разгледай галерията със снимки!

#Занаяти #Носия

153 views