Българските тъкани - традиции и развитие, част 4


ЮНЕСКО ПРИЗНА ЧИПРОВСКИТЕ КИЛИМИ ЗА ЧАСТ ОТ СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Българските художествени тъкани греят с всички цветове на дъгата, боядисани с естествени багрила

Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, който заседава в Париж, на своята Девета сесия на 26 ноември 2014 година с пълно единодушие вписа в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство предложената от България кандидатура „Традицията на производство на чипровски килими”. И до днес тъкачките в Чипровци работят на вертикален стан, което се смята за древна форма на тъкачна техника.

Младите хора в Чипровци се учат да тъкат както в семействата си, така и в организирани към училището и читалището групи за тъкане и багрене с естествени багрила. Художествените тъкани се характеризират с богатството и разнообразието на техники, цветове и композиции. Към тези тъкани могат да бъдат отнесени декоративните черги, тъкани на хоризонтален стан, с ритмично редуване на ивици, разпръснати зигзаговидно, с ромбични шарки и други геометрични фигури. Прекрасни образци на пъстро тъкани черги има в цяла България, но ако трябва да се посочат най-оригиналните, това са тези от Тетевенско, Котленско, Видинско, Разложко и Самоковско. Особено място трябва да бъде отделено на родопските тъкани. Характерно за тях е изпридането на преждата в натуралния цвят или оцветяването с естествени багрила. От тези тъкани лъхат първична свежест и стилна простота. Традиционни цветове за родопските тъкани са аленият, виненочервеният, жълтият, оранжевият, кобалтовосиният, тъмносиният и черният. В зависимост от предназначението се определят цветовете при българските художествени тъкани. На първо място се нарежда червеният, следван от зеления, синия, черния и др. Червеният цвят е използван не само поради естетически, но и поради причини от магически характер – според народните вярвания червеният цвят отблъсква злото. Белият и червеният цвят се използват като контрастиращи цветове. Най-рядко е използван жълтият цвят, тъй като народът го възприема като символ на болест и даже на смърт. Богати традиции на народното тъкаческо изкуство има и в производството на килими.

Този занаят е познат на славяните и прабългарите още преди образуването на българската държава. Той се развива непрекъснато през тринадесетвековната история на българския народ (Кръстева, 1983, 135 и сл.). В България има няколко главни килимарски центъра: Чипровци, Берковица, Самоков, Котел и др. Килимите, произвеждани в тези центрове, се различават по техника, по орнаментика и по колорит. При чипровските и самоковските килими преобладават растителните орнаменти, често пъти геометризирани. Основен мотив за чипровските килими е дървото, като „дърво на живота” или дърво с плодове. Среща се мотивът цвете (цветен храст, роза, стомничка с цветя, ваза с цветя, цветен храст с птиче, цветен клон), гирлянди, представени като вълновидно извито стебло, в извивките на което са разположени клонки, цветя или листа. При котленските килими широко приложение намират геометричните мотиви (триъгълник, ромбоид, звезда). Много характерна за котленския килим е „къдравата звезда” – ромб с контур от кукички. Зооморфните и антропоморфните мотиви, които се срещат и в чипровските, и в котленските килими, не се отличават с голямо разнообразие на видовете. Най-често това са птици.

Автор: Стефан Бонев

Източници: Хр. Вакарелски, „Етнография на България”

Към публикация за УМЕНИЯТА НА ПРАБЪЛГАРИ, ТРАКИ И СЛАВЯНИ (част 1)

Към публикация за АБАДЖИЙСТВОТО И ГАЙТАНДЖИЙСТВОТО (част 2)

Към публикация за ОБЛЕКЛОТО КАТО СИМВОЛ НА НАЦИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ (част 3)

Към публикация за БЪЛГАРСКИТЕ ШЕВИЦИ (част 5)

Разгледай галерията със снимки!

#Занаяти #Носия

88 views