Девойко, мари хубава, анкета


С проектът „Българските корени“ ние истински желаем не просто да покажем безспорната хубост на българските носии, носени от красиви момичета, а да въплътим частица от българския дух във всеки образ, да го заредим с енергията и вълшебството на уникалните ни обичаи и по този начин да се опитаме да възродим у всеки гордостта и обичта към Българското.

Сами по себе си автентичните носии излъчват духа на нашето минало и фолклор, но за да се почувства напълно тяхната сила е нужно, човекът, който ги носи да не е просто едно красиво лице. По тази причина ние избрахме момичета, които впечатляват не само с красота, но и силно тачат българския фолклор и българщината, момичета, които ще се съчетаят с носията не само визуално, но и духовно. Всички те, които облякоха носиите за тазгодишния календар, имат силна връзка с Българското, търсят и ценят своите корени, доказателство, за което са техните отговори на нашата анкета, които можете да видите по – надолу в публикацията.

Участници: „Девойко, мари хубава“

Анелия Крумова, Кърджали – корица на календар, автентичен родопски невестински костюм (саичен тип) от гр. Лъки.

Живка Тодорова, Смолян – месец Януари, автентичен родопски сватбен костюм, сукманен тип.

Адриана Василкова, Варна - месец Февруари, автентична елховска сукманена носия.

Мариела Величкова, Петково – месец Март, автентична празнична саичена носия от гр. Хасково.

Мария Караджова, Дорково – месец Април, автентична армънска носия от с. Дорково.

Жанета Ангелова, Пловдив- месец Юни, автентична кюстендилска саичена носия.

Габриела Ламбрева, Пазарждик - месец Юли, автентична старозагорска сукманена носия.

Запрянка Великова, Пловдив – месец Октомври, автентична женска двупрестилчена носия от Русенско

Соня Найденова, София – месец Декември, автентичен сватбен костюм от с. Богутево, Чепеларско

АНКЕТА:

От къде са твоите корени, къде си израснала?

Анелия: Аз съм от китното родопско селце Припек. Най-хубавите ми детски години съм прекарала там, но от две години живея в град Кърджали. Въпреки това, никога не съм се срамувала да кажа, че съм израснала на село. Това дори за мен е гордост. Изгревите в Припек са чудесни, а залезите удивителни! Там са моите корени, там е моето вълшебно местенце!

Мариела: Еднате ми баба е от селце край Сандански – с. Лиляново, а дядо ми от Широки дол, Самоковско. Другите ми баба и дядо са от село Петково., община Елин Пелин, Софийска област. А аз и моето семейство живеем тук – в село Петково.

Габриела: Моите корени произхождат от три села.Родителите на моята майка са родом от с.Лесичово. Майката на баща ми е от с.Попинци,а неговият татко е роден в с.Ветрендол.И трите села са на територията на област Пазарджик.Двамата ми родители са родени в гр.Пазарджик,а по-късно на бял свят се появявам и аз-родена и израснала в самия град.

Жанета: Моите корени са от Пловдивското село Триводици и село Драбишна до Ивайловград. Израснала съм тук, където и всъщност съм родена.

Соня: Баба и дядо по майчина линия са от Дупнишко, а тези по бащина линия са от Ботевградско. Моите родители са от град София. Аз също съм родена и израснала тук.

Адриана: Майка ми е от Троян, а баща ми от Славяново (Плевенско), Родена съм в Плевен, като съм живяла в Славяново 7 години. След това съсзнателния ми живот е минал във Варна.

Мария: Корените ми са от северозападните Родопи, Велинградско. Като малко съм раснала в село Дорково, от където е родом майка ми.

Запрянка: Живея и съм израснала в град Пловдив.

Живка: Родена съм и съм израснала в Смолян.

На кого си кръстена? Има ли нещо специално, свързано с името ти?

Запрянка: Кръстена съм на баба си. За мен името ми е специално, носещо историята си и автентичността си а именно това го прави специално.

Мария: Кръстена съм на баба си, майката на баща ми, защото така повелява традицията. Много може да се каже за името Мария, чувала съм от няколко места, че означава „любима“.

Жанета: Кръстена съм на моята кръстница, която е причината да заобичам българския фолклор. Освен моя кръстница тя е и моя ръководителка по народни танци.

Живка: Кръстена съм на баба ми, която е майка на баща ми. Взела съм и трите й имена – Живка Димитрова Тодорова.

Адриана: На баба, тя е специалната J Знам, че името ми означава лидер.

Габриела: Една от бабите ми се казва Гина.Тъй като за нея съм била първо внуче,от името ѝ съм взела и първата ѝ буквичка-Г.Моите родители много са харесвали името Габриела,като се има впредвид че преди 20-години не е било често срещано,та именно за това и до днес се казвам така.

Анелия: Кръстена съм на моята прабаба. Тя се е казвала Анна и от там произхожда моето име- Анелия.

Соня: Кръстена съм на баба си Соня – по майчина линия. Соня е видоизменено от Стойна. Умалително на София от руски език. Празнувам на 17-ти септември.

Мариела: само по себе си не наподобява ничие друго от рода ми, единствено нося първата буква на милата ми баба- Младенка.

Моля те, разкажи с няколко думи за себе си. С какво се занимаваш? Какви са интересите ти? От какво се вълнува красиво младо момиче като теб?

Живка: Казвам се Живка. Живея в Смолян. Занимавам се с пеене и свирене на гайда. Танцувам народни танци. Аз лично се вълнувам от българските традиции и тяхното запазване.

Мария: Завърших Англицистика и Американистика в Софийския Университет преди няколко месеца. В момента работя в чуждестранна фирма, във финансовия отдел.

Интересите ми са свързани с различни сфери от обществото. Като всеки млад човек обичам да излизам с приятели, да слушам музика, да спортувам. Интересувам се, разбира се, от народното творчество, по-специално народните танци. Танцувам вече 10 години с удоволствие.

От какво се вълнувам? Аз съм много емоционален човек и много неща успяват да ме развълнуват. Радвам се, когато виждам кампании като Вашата, която има за цел да популяризира традициите, корените и обичаите ни.

Адриана: Пътувания във всякаква форма. Работя като организатор пътувания и екскурзовод. Имам малка туристическа агенция за частни турове в България и балканските страни. Освен това съм пътуващ журналист и вписвам блог за пътувания – http://sunshine.bg

Анелия: Занимавам се с обичайните за един тийнейджър неща. В тази възраст трябва да насочим цялото си внимание върху образованието си. Ако искаме да се реализираме в бъдеще, трябва да имаме стабилна основа. Точно сега е момента да изградим тази основа, нямаме право на пропуски. Поради тази причина, най-важното нещо за мен е да усвоя знанията си в училище. Както и всеки един ученик имам затруднения в някои области, но не обичам да се оправдавам и затова гледам поне горе долу да се справям с всички предмети. Също така съм член на Журналистически клуб “Славейков”, към нашето училище за шампиони „Петко Рачов Славейков”. В свободното си време обичам да чета книги, да гледам филми, да слушам музика и да излизам навън с приятели. От какво се вълнувам? Това е интересен въпрос. Вълнувам се от щастието, скрито в малките неща. Вълнувам се любовта, изразена към и от семейството, приятелите.

Соня: На 18 години съм, ученичка в Националното училище за танцово изкуство и се занимавам с български народни танци. Занимавала съм се и със спортни танци. Танците са моето хоби, моята страст, моят живот!

Запрянка: Завършила съм Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, град Пловдив . Изучавах актьорско майсторство за драматичен театър. Пътувала съм в чужбина няколко пъти с цел да представим гимназията си. Като човек на изкуството се занимавам в свободното си време със свирене на китара, рисуване и разходки из природата.

Мариела: Аз съм млад човек на 21 години. В момента съм студентка по Фармация в Медицински университет София. Стремя се да извличам всички необходими знания за професията Магистър- фармацевт и да се обогатявам културно с всякакви странични дейности. Интересите ми са свързани с научната дейност около бъдещата ми професия и нейни производни.

Габриела: Студентка съм-четвърта година,специалност “Българска народна хореография” към ЮЗУ “Неофит Рилски” гр.Благоевград.В същото време работя в АНПТ “Пазарджик”, гр.Пазарджик.Съчетавам двете неща едновременно,а и с това са свързани настоящите и съответно бъдещите ми интереси,като най-напред трябва да мисля за дипломирането си идната 2017-та година и всичко останало по същество.Мога да кажа,че ежедневието ми е забързано и динамично,тъй като се занимавам и с друга странична работа.Естествено,че като всеки млад човек и аз имам своите вълнения свързани с любовта, приятелството,веселието.Имам си сериозен приятел,който много обичам;харесва ми,когато се виждам с любимите си приятели и обожавам,когато всички заедно се забавляваме.

Жанета: За мен най-важното в този етап от живота ми е образованието. Уча в ПГАСГ "арх.Камен Петков", където и минава по-голямата част от моя ден . Обичам да излизам с приятели и да се забавлявам, вълнувам се от участия в много и различни мероприятия.

Защо се съгласи да участваш в този проект на #българскитекорени?

Жанета: Харесвам тази мисия, да покажем и разпространим българското, обикаляме България и другите страни с танцовата ми група и показваме българското богатство . Съгласих се да участвам в проекта "Българските корени" защото това е един добър пример отправен към тинейджърите- доказателство, че трябва да сме горди, че сме българи.

Анелия: Защото това е проект, заел се с една „българска” мисия. Няма човек, който с гордост и чест да не представи красотата на своята родина!

Мария: Съгласих се защото много ми допадна идеята да покажа на света носиите, които имам. Те са изключително скъпи от мен, защото са принадлежали на жените в семейството ми и се гордея с тях. Една от носиите е булчинската носия на прабаба ми, която също се казваше Мария.

Соня: Съгласих се да участвам в проекта, защото искам да покажа красотата на българската народна носия.

Мариела: Съгласих се, защото идеята да си пременен в българска народна носия силно ме привлече и нямаше как да устоя на тази покана.

Адриана: Заради интереса ми към българската култура и традиции.

Живка: Защото обичам да се чувствам Българка и още повече Родопчанка.

Габриела: Попаднах на проекта случайно,от една страница във фейсбук.Реших да отворя и да прочета за какво става въпрос и си казах:”Хм, снимки с носии-обожавам ги”. Реших да се запиша и чаках одобрение. Съгласих се, защото интересите ми са свързани и с такъв тип проекти и всъщност нямах търпение, те да станат реалност.

В семейството ти уважавате ли българските народни традиции? Можеш ли да разкажеш твой спомен, свързан с вашия род, който е останал в сърцето ти?

Жанета: В моето семейство винаги са се уважавали традициите, родителите ми са тези, които винаги са били готови да ме подкрепят с всичко, което е свързано с традициите и корените ми . Още от малка, майка ми ме е учила,че където и да идя аз трябва с ръка на сърцето да казвам, че съм българка и винаги да знам, че тук са моите корени . Когато бях по-малка нещото, което докосна наистина сърцето ми е, когато моята баба от с. Драбишна ме облече с нейна носия . Чувствах се много специална, сякаш носих на гърба ми нещо, свързано с много спомени. Всяка част от тази носия, беше специална и перфектна, дори плитките, които моята баба е била отрязала на младини.

Живка: В семейството ми се уважават всички български празници и традиции. За мен незабравим спомен ще остане гайдата, която дядо ми изработи и ми подари, за да се науча да свиря.

Мариела: Да, разбира се. Когато бяхме мънички със сестра ми си спомням как баба ни ни изпращаше да лазаруваме из селото, пременяйки ни в красиви стари носии и с мънички плетени кошнички в ръка. Пеехме песни, които тя ни беше учила. Това беше голямо вълнение. Другия ми мил спомен е около Бъдни вечер. През целия ден помагах на баба ми да приготви необходимите традиционни ястия и нямах търпение да седнем всички заедно на мастата и най-възрастният да отчупи от превъзходно ухаещата питка. Това е една от любимите ми традиции.

Анелия: Разбира се, че уважаваме българските традиции. Няма как да не уважаваме корените си. Сещам се например за Гергьов ден. В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, по стар обичай, хората се къпят в утринната роса за здраве. Старите хора казват, че трябва да си опасем кръста с повей (повет), за да не ни боли. Правим си люлки, украсени със зеленина, на които се люлеем за здраве. Коли се агне като жертва на светеца-покровител. Около трапезата се събираме цялата рода. Веселим се, празнуваме „цветен Гьорги”.

Адриана: Да, може би най-много традициите свързани с Великден и Коледа, когато цялото семейство се събира заедно. Спомням си как цялото семейство ходехме на Еньов ден да събираме билки.

Габриела: За конкретен спомен, не мога да разкажа.Бих споделила,че на мене лично, най-любимото ми е когато сме се събрали цялото семейство покрай масата на Бъдни вечер.Този празник е най-специален и всяка година ми се запечатва в съзнанието.И да,в нашето семейство уважаваме и ценим българските народни традиции.

Соня: В нашето семейство се опитваме да запазваме българските традиции и обичаи, защото се гордеем с тях.

Мария: В семейството ми винаги сме уважавали и спазвали традициите. Много са спомените, свързани с рода ми, които са останали в сърцето ми. Фолклорът винаги ни е сплотявал и ни е давал сила.

Сподели моля те, каква е твоята връзка с българския фолклор? Има ли някакво специално усещане, което той ти носи?

Запрянка: Ходя на народни танци. Чувството е неописуемо. Замисляли ли сте се за символиката на кръгът? Това е безкрайността. Ами за начина по който си хващаме ръцете или ги поставяме на раменете на човека до себе си? Това е доверието. Българите сме силен народ, за да сме още по силни трябва да сме единни. Това е усещането. Толкова нищожно, но и достатъчно силно.

Мариела: С българския фолклор сме тясно свързани от моята 7-годишна възраст. Тогава започнах да се занимавам с български народни танци и с гордост заявявам, че продължавам и до ден днешен. Когато чуя музиката, особено на някои мои любими хора като Трите пъти и Шира, дори сърцето ми заиграва. Много обичам да танцувам нашите интересни хора и танци.

Габриела: Аз следвам примера и на двамата си родители, тъй като са хора на изкуството, занимаващи се с български народни танци и фолклор. От там и аз, чрез танца, се допирам до нашите корени и традиции. Разбира се,че нося тръпката в себе си. Като един настоящ изпълнител, за да изразя и предам емоцията на зрителя, преди това аз самата трябва да я усетя и почувствам.

Адриана: Започнах да се интересувам от български фолклор заради работата ми. Водя туристи по фолклорни фестивали, международни надигравания и др. и интереса, които всички имат е огромен. Интересуват ме главно българските символи и народните носии, а от година се занимавам и с народни танци.

Жанета: Чрез българския фолкор аз се докосвам до миналото, това ме прави щастлива . Мога да усетя частичка от миналото на предците ми и да изживея част от това, което те тогава са изпитали.

Анелия: Българския фолклор е в кръвта ми. Той е в народните песни, танците, обичайте. Всеки който е имал удоволствието да наблюдава тази магия, наречена български фолклор е останал възхитен от прекрасните ни песни и танци. Да си роден в нашата страна, трябва да те кара да се чувстваш горд и щастлив. Много често обаче ние забравяме за всички богатства и ценности на родината ни, забравяме колко красива страна е тя и колко велики българи е създала…

Мария: Българският фолклор е нещо уникално. Всеки си има свой начин на възприятие, за мен той е средство за измъкване от реалността. Носи ми чувство за спокойствие, за щастие.

Живка: Моят произход е от музикален род и от страната на майка ми и от страната на баща ми и няма как това да не се предаде и на мен. Дядо свири на гайда, баба, мама и леля са певици, тати – танцьор, а бати също свири на гайда… Като цяло музиката ми е в кръвта.

Какво най-много харесваш в родния си край и спазвате ли местните празници и обичаи?

, други… Местните празници и обичаи са част от света на моето семейство и това на елховлии.

Габриела: Географското разположение на Пазарджик е много благоприятно от какъвто и ъгъл да погледнем,защото се намира в Централна България.От страна на фолклора, област Пазарджик има своите характерни особености,по които се отличава от останалите области на България.Именно тези неща най-много харесвам,тъй като нашата област е загадъчна и интересна на повечето фолклористи.

Мария: В родният ми край традициите се спазват стриктно. Особено интересно се празнува Йордановден, например. Във всички квартали, независимо от студа, на 6ти януари млади мъже се хвърлят в ледените води за кръста, който ще им донесе здраве и берекет.

Живка: Харесвам духа на хората, природата, чистия въздух, традициите, които се спазват и от моето семейство и от местните хора.

Мариела: В родния си край харесвам това, че е спокоен, малък и уютен. Обичам зеленината, с която сме обградени през лятото и снежно бялата покривка през зимата. Красиво е. Спазват се повечето традиции, да.

Жанета: В моят роден край, всеки спазва различно традициите, но ние младите сме хората, които опитваме да пресъздадем и да покажем, колко богати са те.

Анелия: Харесвам припекчаните, които са добронамерени и ведри. Трудолюбиви и будни са тукашните хора. Научени са на издръжливост, жилави са и не се огъват лесно. От друга страна са сладкодумни и общителни. Доста хора работят в град Джебел, в чужбина или пък живеят в град Кърджали. В крайна сметка рано или късно всички се връщат, защото планината ги тегли към дома като невидима сила. Традиционният събор в Припек например е времето, да се видят близки и познати, да се съберат цели родове, да посрещнем всички гости и приятели. Празничният ден започва с програма на децата от местната детска градина и училището. През целия ден се вие кръшно хоро в центъра на селото. Въздухът е изпълнен с ведро настроение и усмивки.

Адриана: Природата, особено в Троян. Там се празнуват много празници като Цветница, Еньовден, а от скоро и празника на сливата и ракията.

Как се почувства, когато облече носия на повече от 100 години? Моля те сподели усещането си с нас?

Мариела: Чувството е неописуемо. Почувствах се красива и горда българка.

Соня: Усещането да облека толкова стара българска носия е невероятно. Пренесох се в друг свят. Винаги, когато обличам българска народна носия се чувствам прекрасно.

Анелия: Усещането беше невероятно. Когато облякох носията, някаква магия завладя сърцето ми. Усмивката грейна на лицето ми. Просто усещането е неописуемо. Като се замислиш това е просто една дреха, но тя носи със себе си усещане за гордост. Бях една горда българка, облечена в най-българската дреха.

Живка: Усещането е страхотно, чувството неописуемо.

Адриана: Винаги когато облека носия сякаш ставам друг човек. Обожавам символиката на народните костюми и мисля, че всеки трябва да е наясно колко много история е вплетена в тях. Самата аз си купих носия на повече от 100 години, която обличам по фестивали. Също така събирам малко по малко парчета от народни костюми останали от прабабите и дядовците ми.

Мария: Почувствах се много щастлива и все едно винаги съм ги носила. И двете ми носии са на повече от 150 години и много се гордея с тях.

Запрянка: Почувствах се красива, носеща със себе си история.

Габриела: Тъй като, както казах по-нагоре, аз съм ценител на тези неща, обличайки такава носия, вече съм специална.Когато я облякох се почувствах една от тях, жените и момите от онова време. Замислих се как ли са живели те някога,как им е било на тях тогава? Със сигурност се чувствах на мястото си в една такава одежда, защото знам каква емоция и сила е съхранявала в себе си през годините. Това чувство ме изпълни с голяма гордост, защото ние българите сме хора с богата история и култура.

Жанета: Бях развълнувана, когато облякох носията, с която съм в този календар . Това не беше първият път, в които аз обличам такъв тип носия и винаги се чувствам по този начин . Интересна е тяхната изработка, елементите са изключително специални, а тежестта и красотата им огромна!

Как мислиш дали такава дреха подхожда на всяка жена?

Жанета: Аз мисля, че няма жена,която не би изглеждала чудесно в такива дрехи и пожелавам на всяка, да има радостта да бъде облечена с такова облекло.

Анелия: Носията подхожда на всяка българка. Българската девойка допълва магичността на носията, а носията пък завършва красотата на българската девойка.

Соня: Такава дреха подхожда само на хора обичащи и спазващи своите традиции и обичаи!

Адриана: Абсолютно!

Мария: Разбира се, че подхожда на всяка жена. Носията прави всяка жена по-специална и по-красива.

Живка: Не на всяка жена подхожда такава носия, разбира се. Според вас дали нещо толкова ценно, което едва се е запазило във времето, което нашите прадеди са носели ще седи добре на жена със силикон на устните!?

Запрянка: Такава дреха ще подхожда на всяка жена. Ако имах възможността да съм облечена така всеки ден, определено бих го правила.

Габриела: Ако се върнем назад във времето, никой не ги е питал дали се харесват една друга, а просто всяка една сама по себе си е била красива.Естествено някои носии подхождат на един тип жени, а съответно при други е обратното.Ако жената има необходимото излъчване и чувство на гордост, облечена в такава дреха, то отговорът ми е да, отива ѝ.

Мариела: Абсолютно. Подхожда на всяка българска жена, защото тя е създадена за нея. Пременена в нея, българската жена е истинска.

Смяташ ли, че българският фолклор е демоде?

Габриела: Не, и никога няма да бъде!

Мариела: Категорично не. Няма как нещо такова да остарее. Това са традициите ни, които се пазят векове наред и всеки един от нас трябва да продължава да ги пази,най малко в сърцето си. Никой не трябва да изпитва срам от нашия фолклор, защото той е нещото, което ни прави уникални като нация, като народ и ние трябва напротив, да се гордеем с него.

Анелия: Българският фолклор категорично не е демоде. Той е гордост за всеки един българин. Да смяташ нещо родно за демоде е всеедно да се отричаш от себе си и от корените си.

Запрянка: Никога не може да е демоде. Поне за онези, който го съхраняват в себе си.

Живка: Според мен българския фолклор не е демоде, дори все повече и повече навлиза в сърцата на младите хора.

Адриана: Напротив, мисля че става все по-модерен.

Соня: Аз не смятам, че българският фолклор е демоде, защото все повече хора се връщат в залите, за да учат народните хора и се завръщат към корените си.

Мария: Не е демоде. Напоследък все повече млади хора поемат инициативи за възраждане на фолклора, което е изключително обнадеждаващо.

Би ли облякла народна носия отново? По какъв повод например?

Мария: Разбира се, бих облякла. За участия с ансамбъла, а и за каквито и да е инициативи, свързани с фолклора.

Опиши България с едно изречение?

Мария: Няма по-свидно нещо от България.

Коментари:

Кирил Серафимов: Браво!!!! Много ми хареса идеята с анкетата. Наистина придава съвсем различен образ на трудът, който сте положили. Положителното и българското лъха от всякъде. За първи път се сблъскваме с подобен проект, който страшно много ми допадна, поздравления и продължавайте все така да крепите българският дух. Момичетата са прекрасни, носиите също, само дано има обяснение за носиите под всяка снимка.

Разгледайте галерията със снимки!

#Календари #Носия

102 views