В тоя момент се роди Сан-Стефанска България

Фото: Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г. ( Колекция Михаил Заимов, Руско-турска война (1877-1878), Цариград, военни, чужди военни - lostbulgaria.com)
На 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 прелиминарният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците не случайно настояват именно за тази дата – денят, в който в Русия честват годишнината от възкачването на император Александър II.
Свидетел на оповестяването на сключения договор става българският учител в Цариград Благой Димитров. Спомените му за историческия ден са публикувани във вестник „Македония“ през февруари 1934 г.
"През учебната 1877-78 г. аз бях единствен учител, както на основното, тъй и на класното българско училище във Фенер. Директорът на училището, Н. Шишеджиев, бе избягал с австрийски параход през Триест при руските войски в България. Същото направиха и много други българи, между които и Говедаров, единствен български книжар в Цариград, та немаше отде да се купят учебници за учениците. Впрочем, и аз се тъкмях да бягам, но не успях да стигна до австрийския параход поради бдителността на турската полиция и по такъв начин цялата Руско-турска война я прекарах в Цариград.
19 февруари 1878 г. се падна в неделя. Руските войски бяха в Сан Стефано и поради примирието, желаещите цариграждани от всякаква народност, а те бяха мнозина, ежедневно сновяха между Цариград и Сан Стефано. А в Сан Стефано можеше тогава (па и сега същото) да се отива с железница, с параход и пеш.
На 19 февруари сутринта аз и някои други потеглихме пеш от Фенер, прескочихме хълма на Султан Мехмед, стигнахме в Ак Сарай и оттам през Стаматя и през Едикуле, напуснахме Цариград и се запътихме за Макрикьой. Отминахме това село, минахме демаркационната линия и след малко бяхме вече в Сан Стефано. Когато стигнахме в последното село, сварихме руските войници да обядват. От тук може да се заключи, че сме вървели от Цариград до Макрикьой повече от 4 часа. Спряхме се пред една група обядващи руски войници. Те тутакси ни дадоха по един къс месо и по едно парче хляб. Благодарихме им и с готовност изядохме месото и хляба. Бяхме много изгладнели.
Сан Стефано бе претъпкан от руски войски от всички родове оръжия и от хиляди цариграждани, които хубавият слънчев ден бе привлякъл тук. Направи ми впечатление, че пред един триетажен паянтов дом, боядисан отвън в жълто, имаше натрупан много народ. Отидох и аз там.
Забравих да спомена по-горе, че от Макрикьой забелязах присъствието в Мраморно море на цяла английска ескадра и то разположена тъкмо срещу руския лагер в Сан Стефано.
Чрез разпитване узнах, че в жълтия дом са се водили преговори между руси и турци за сключване на мир. Освен това узнах, че този ден, 19 февруари, бил решителен за тези преговори.