Българските тъкани - традиции и развитие, част 2

 

АБАДЖИЙСТВОТО И ГАЙТАНДЖИЙСТВОТО СА В РАЗЦВЕТА СИ ПРЕЗ XVIII – XIX ВЕК

 

„Имахме посъбрано нещо, роднини ни помогнаха, та се хванахме с караабаджилък, купувахме вълна, много вълна, и я раздавахме за предене и тъкане срещу пла̀та…” – Цончо Родев, "Решение № 1424"

         

 

Настъпилите икономически промени в Османската империя през XVIII – XIX в. довеждат до развитието на текстилната промишленост. Производството на аби и шаяци преминава от домашно в занаятчийско и манифактурно производство. Почти всяка къща в балканските и подбалканските селища се превръща в малък център на такова производство.Абаджиите от балканските и подбалканските селища задоволяват нуждите не само на градския пазар в обширната Османска империя, но стават доставчици на държавата за облеклото на армията.

Оживени абаджийски центрове през XVIII – XIX в. са Калофер, Карлово, Сопот, Габрово, Панагюрище, Копривщица, Сливен, Котел, Жеравна, Устово, Чепеларе, Гостиварско, Скопско и Дебърско. Разширяването на вътрешната и външната търговия довежда и до по-високо техническо усъвършенстване в тъкаческата техника. През 1834 г. в Сливен Добри Желязков построява първата фабрика за вълнени платове, обзаведена с модерни за времето си белгийски машини. Втора такава фабрика била построена през 1853 г. от Михалаки Гюмюшгердан в с. Дермендере (дн. Първенец), до Пловдив. След Освобождението у нас абаджийството запада поради фабричното производство и постепенното изоставане на традиционната селска носия.

Гайтанджийството е занаят, свързан с производството на разноцветен вълнен шнур (гайтан), използван за украса на аба (Примовски, 1983, 140 – 141). Както и абаджийството, този занаят се развива първоначално в рамките на домашните занятия. Гайтанджийството е типичен занаят за Габрово, Калофер, Карлово, Казанлък, Самоков, Тетевен, Троян, Трявна и Пирдоп. В началото на XIX в. производството на гайтани се механизира. Въведен е гайтанджийският чарк, пренесен от Немско и усъвършенстван от габровските железари.

При гайтанджийските чаркове се произвеждат няколко вида гайтани, в зависимост от броя на нишките: осмак (с осем калема), десетак и дванадесетак. Гайтанджийската продукция се продавала из цялата Османска империя и извън нея – Румъния, Сърбия, Египет и др.

Развитието на тези и други занаяти като манифактурно и промишлено производство, на търговията с произведените стоки през епохата на Възраждането спомага за консолидирането на българската нация, довежда до разширяването на икономическите и културните връзки на българите с близки и далечни страни и народи.

 

Автор: Стефан Бонев

Източници:  Хр. Вакарелски, „Етнография на България”

 

Към публикация за УМЕНИЯТА НА ПРАБЪЛГАРИ, ТРАКИ И СЛАВЯНИ (част 1)

 

Към публикация за ОБЛЕКЛОТО КАТО СИМВОЛ НА НАЦИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ (част 3)

 

Към публикация за ЧИПРОВСКИТЕ КИЛИМИ (част 4)

 

Към публикация за БЪЛГАРСКИТЕ ШЕВИЦИ (част 5)

 

 

Разгледай галерията със снимки!

 

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Българските корени е плод на любовта ни към България. Пътуваме  из страната и показваме културата и традициите, запазили се през вековете. Нека България пребъде!

За проекта
Не пропускай публикация!
Последни публикации:

„БЕЛА СЪМ БЕЛА, ЮНАЧЕ” календар 2020

November 1, 2019

„ДЕВОЙКО, МАРИ, ХУБАВА” – календар 2020

November 1, 2019

Галичка сватба, 2019 - ден 1, 13 юли

September 4, 2019

1/17
Please reload