Българските тъкани - традиции и развитие, част 5

 

УНИКАЛНИЯТ СТИЛ НА БЪЛГАРСКИТЕ ШЕВИЦИ Е РАЗПОЗНАВАЕМ НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА

 

Славянските мотиви стоят в основата на нашето везмо, изпъстрено с животни, цветя и геометрични орнаменти

 

"В нашата модернизирана долина, където е изчезнала отдавна всяка следа от някогашното хубаво облекло, като по чудо е останало почти само Елхово да пази старата наша шевица и да напомня на млади и стари какво е можела някогашната българка. В малкото време, което престоях там, аз бях изумен от безкрайното разнообразие от мотиви и безбройните им варианти. Десетки видове шевици на сукмани на „пера“ и всяка си има свое име: „кривите раци“, „черешките“, „бялата бялка“, „киткените“, „ситните“, „трите чушки“, „мушенкените“, „охлювчетата“, „кудучените“, „кършиклоните“ и пр., и пр. И как прилягат тези хубави имена на шевиците! Ръкавите им — още повече и още по-разнообразни: „кучешки дири“, „сечени петли“, „змейови главички“, със „сновежки“, без „сновежки“, „двете клончета“, „червените кандила“, „цепената опашка“ и най-подир „пачите крака“, на които се учат подевките. Колани: „чапразите“, „прусурник“, „зеленият миндал“ и много още."

 

Чудомир, "Село Елхово“, (Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, бр. 154 от 15.XII.1930)

 

В основата на българската шевица лежат славянските елементи, които ясно разкриват нейната близост и общност с характерните белези във везбата на сродните народи. В нея се срещат следи и от влиянието на византийски и ориенталски образци, с които България е имала досег в своето историческо развитие. Но тези чужди орнаменти са пресъздадени в стила на българското и имат национално своеобразие и самобитност. Традиционната българска шевица според техническото си изпълнение може да се обособи в две разновидности: везане по брой на нишки на тъканта и на бодовете, от една страна, и везане по предварителна рисунка, от друга. По-широко приложение и по-голямо разнообразие като художествено творчество имат шевиците от първата разновидност (Велева, 1983, 78 и сл.).

Везмата се прилагат върху тъкани от различен произход, по-често върху памучни, ленени, конопени, рядко копринени, понякога смесени и вълнени. Старинните шевици се изпълняват с вълнени (малките елементи и с копринени) конци. Конците се източват по специален начин – на ръка, с цапец, с игла и се усукват до степен, съобразена с изискванията на орнаментиката. Уредите за везане са ограничени по брой и устройство. Необходим уред е иглата, наричана шиварка или копринарка. При някои шевици се използва и уред, означаван като гергеф и служещ за опъване или стесняване на полето на плата за везане. Българските везачки използват разнообразни бодове, които могат да бъдат групирани в няколко дяла, в зависимост от ориентирането на везбената нишка спрямо нишките на тъканта: бодове, които следват посоката на тъканните нишки; бодове под наклон на тъканните нишки; бодове, които изместват или стягат тъканните нишки; бодове с по-свободни очертания, но пак под брой на нишки. Бодовете от всяка група могат да бъдат в различни комбинации – прости, сложни или комбинирани.

От различните комбинации се създава едно голямо разнообразие в техническо изпълнение на шевиците: цепен, полегат, кръстат, жабешки и др. Богатството на цветове е голямо. Преобладава червеният цвят, но има области, където той е напълно изместен от черния, тъмносиния и тъмнокафявия. Най-често срещаната орнаментика е растителната. Най-широко разпространените мотиви са свързани с лозата, розата и стилизацията в розета, лале и карамфил. Животинските орнаменти нямат обособени райони, а се преливат и преплитат по орнаментиката на текстилните произведения в цяла България. Паунът, чиито пера са използвани не само за украса, но и против магия и уроки, е любим мотив. На второ място идва петелът – символ на слънцето, който е изобразяван в Самоковско, Разградско и Свищовско.Почти всички видове насекоми са орнаментирани в българските везма: бръмбари, гъсеници, мухи, дървеници, паяци, пчели и копринена буба. Изобразяването на кон и конска глава също се свързва със слънцето. Наред с тези мотиви се срещат и образите на коза и заек (върху женски ризи във Варненско). Прилепът е изкусно орнаментиран върху пазвите на мъжки ризи сред капанското население в Разградско, а изобразяването на гущер предпазва носещия тази тъкан от змии. (Коев, 1982, 30). Антропоморфните (човешките) фигури се срещат предимно в крайдунавските български земи (Видинско, Никополско и Русенско). Геометричният орнамент представлява последната степен от развоя на декоративната текстилна украса. Тя се явява краен резултат от постоянно и постепенно стилизиране. Тези елементи обхващат всички видове линии, които образуват квадрат, ромб, триъгълник, многоъгълник, различни зигзаги, пречупени линии, звезди и розети.

 Свастиката като старинен геометричен орнамент се среща по ръкавите и пазвите на женските ризи в Софийско, Трънско, Дупнишко, Ловешко и върху възглавници от Карнобатско (Коев, 1982, 66 и сл.). В традиционната българска шевица са закодирани следи от трите етнически групи, влезли в образуването на българската народност. Тракийският субстрат може да бъде проследен в Софийско, Брезнишко, Пернишко, Кюстендилско, Трънско, Дупнишко, Самоковско, Ихтиманско, Санданско и Петричко, а славянобългарски – в Северна (Дунавска) и Южна България (Маричина Тракия) (Коев, 1982, 68). В зависимост от орнаментите, колорита и техниката на българската шевица са се обособили географски области: русенска, разградска, провадийска (съртска), габровска, ловешка, плевенска, никополска, врачанска, видинска, кулска, софийска, граовска, трънска, самоковско-ихтиманска, дупнишка, кюстендилска, пиринска, карловска, казанлъшка, сливенска, елховска, родопска, източнотракийска и др. (Вакарелски, 1974, 722). Ето най-характерните черти на някои от тези шевици: Русенската шевица се състои от зооморфни и антропоморфни, а също така и стилизирани растителни орнаменти, като зооморфните са разположени върху полите на женската риза, докато растителните се намират върху пазвата и маншетите на ръкавите на ризата.

 Преобладаващ бод е възловият, а основен тон – оранжевият. Видинската шевица е типична със своята миниатюрност и с геометричните орнаменти, разположени по пазвата и маншетите на ризата. Орнаментите са асиметрично и наклонено разположени. Цветовете й са бледорозови и бледочервени, а понякога и бледожълти. Видинската шевица е рамкирана, като всеки орнамент е поставен в позитивна рамка. Самоковската шевица се характеризира с растителни орнаменти, които са симетрично разположени. Преобладава червеният цвят, който се уравновесява със зелено, синьо, жълто, кафяво. Наклоненият бод при самоковската и дупнишката шевица се смята от някои специалисти за източна (ориенталска) заемка. Означенията на орнаментите в българската шевица, както и техническите похвати в нея, сочат за дълбока родна традиция, засвидетелствана от чужди пътешественици, минали през България през периода от XVI до XIX век. На тях е правело впечатление богатото и хубаво везмо върху грубата конопена материя на женските ризи.Миналото на българското везмо се осветлява и по сравнителен етнографски път. Не е без значение наличността на по-добре или по-слабо запазената геометрична шевица, изпълнявана с псевдотекстилния цепен бод така, както е у всички почти други славяни. Това говори за старинна общославянска техника. Силното геометризиране и схематизиране в шевицата води към същото начало. Голямото орнаментално, колоритно и композиционно богатство на тази шевица не се изчерпва само с тази констатация. Не може да се отрече обаче наследство и от шевичното изкуство на прабългарите в някои образци в Южна Македония и Софийско, както и силно трансформирано на българска почва по-ново, ориенталско влияние.

Автор: Стефан Бонев

Източници:  Хр. Вакарелски, „Етнография на България”

 

Към публикация за УМЕНИЯТА НА ПРАБЪЛГАРИ, ТРАКИ И СЛАВЯНИ (част 1)

 

Към публикация за АБАДЖИЙСТВОТО И ГАЙТАНДЖИЙСТВОТО (част 2)

 

Към публикация за ОБЛЕКЛОТО КАТО СИМВОЛ НА НАЦИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ (част 3)

 

Към публикация за ЧИПРОВСКИТЕ КИЛИМИ (част 4)

 

 

Разгледай галерията със снимки!

 

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Българските корени е плод на любовта ни към България. Пътуваме  из страната и показваме културата и традициите, запазили се през вековете. Нека България пребъде!

За проекта
Не пропускай публикация!
Последни публикации:

„БЕЛА СЪМ БЕЛА, ЮНАЧЕ” календар 2020

November 1, 2019

„ДЕВОЙКО, МАРИ, ХУБАВА” – календар 2020

November 1, 2019

Галичка сватба, 2019 - ден 1, 13 юли

September 4, 2019

1/17
Please reload