Българските тъкани - традиции и развитие, част 4

 

ЮНЕСКО ПРИЗНА ЧИПРОВСКИТЕ КИЛИМИ ЗА ЧАСТ ОТ СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

 

Българските художествени тъкани греят с всички цветове на дъгата, боядисани с естествени багрила

 

 

 

Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, който заседава в Париж, на своята Девета сесия на 26 ноември 2014 година с пълно единодушие вписа в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство предложената от България кандидатура „Традицията на производство на чипровски килими”. И до днес тъкачките в Чипровци работят на вертикален стан, което се смята за древна форма на тъкачна техника.

Младите хора в Чипровци се учат да тъкат както в семействата си, така и в организирани към училището и читалището групи за тъкане и багрене с естествени багрила. Художествените тъкани се характеризират с богатството и разнообразието на техники, цветове и композиции. Към тези тъкани могат да бъдат отнесени декоративните черги, тъкани на хоризонтален стан, с ритмично редуване на ивици, разпръснати зигзаговидно, с ромбични шарки и други геометрични фигури. Прекрасни образци на пъстро тъкани черги има в цяла България, но ако трябва да се посочат най-оригиналните, това са тези от Тетевенско, Котленско, Видинско, Разложко и Самоковско. Особено място трябва да бъде отделено на родопските тъкани. Характерно за тях е изпридането на преждата в натуралния цвят или оцветяването с естествени багрила. От тези тъкани лъхат първична свежест и стилна простота. Традиционни цветове за родопските тъкани са аленият, виненочервеният, жълтият, оранжевият, кобалтовосиният, тъмносиният и черният. В зависимост от предназначението се определят цветовете при българските художествени тъкани. На първо място се нарежда червеният, следван от зеления, синия, черния и др. Червеният цвят е използван не само поради естетически, но и поради причини от магически характер – според народните вярвания червеният цвят отблъсква злото. Белият и червеният цвят се използват като контрастиращи цветове. Най-рядко е използван жълтият цвят, тъй като народът го възприема като символ на болест и даже на смърт. Богати традиции на народното тъкаческо изкуство има и в производството на килими.

Този занаят е познат на славяните и прабългарите още преди образуването на българската държава. Той се развива непрекъснато през тринадесетвековната история на българския народ (Кръстева, 1983, 135 и сл.). В България има няколко главни килимарски центъра: Чипровци, Берковица, Самоков, Котел и др. Килимите, произвеждани в тези центрове, се различават по техника, по орнаментика и по колорит. При чипровските и самоковските килими преобладават растителните орнаменти, често пъти геометризирани. Основен мотив за чипровските килими е дървото, като „дърво на живота” или дърво с плодове. Среща се мотивът цвете (цветен храст, роза, стомничка с цветя, ваза с цветя, цветен храст с птиче, цветен клон), гирлянди, представени като вълновидно извито стебло, в извивките на което са разположени клонки, цветя или листа. При котленските килими широко приложение намират геометричните мотиви (триъгълник, ромбоид, звезда). Много характерна за котленския килим е „къдравата звезда” – ромб с контур от кукички. Зооморфните и антропоморфните мотиви, които се срещат и в чипровските, и в котленските килими, не се отличават с голямо разнообразие на видовете. Най-често това са птици.

 

Автор: Стефан Бонев

Източници:  Хр. Вакарелски, „Етнография на България”

 

Към публикация за УМЕНИЯТА НА ПРАБЪЛГАРИ, ТРАКИ И СЛАВЯНИ (част 1)

 

Към публикация за АБАДЖИЙСТВОТО И ГАЙТАНДЖИЙСТВОТО (част 2)

 

Към публикация за ОБЛЕКЛОТО КАТО СИМВОЛ НА НАЦИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ (част 3)

 

Към публикация за БЪЛГАРСКИТЕ ШЕВИЦИ (част 5)

 

 

Разгледай галерията със снимки!

 

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Българските корени е плод на любовта ни към България. Пътуваме  из страната и показваме културата и традициите, запазили се през вековете. Нека България пребъде!

За проекта
Не пропускай публикация!
Последни публикации:

„БЕЛА СЪМ БЕЛА, ЮНАЧЕ” календар 2020

November 1, 2019

„ДЕВОЙКО, МАРИ, ХУБАВА” – календар 2020

November 1, 2019

Галичка сватба, 2019 - ден 1, 13 юли

September 4, 2019

1/17
Please reload