Традициите на най - старото вино в Европа

НАЙ-СТАРОТО ЛОЗАРСТВО ЗА ВИНО В ЕВРОПА ТРЪГВА ОТ ЗЕМИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

 

За ужас на гърците, древните траки го пиели неразредено – първи развили ензима, разграждащ алкохола...

 

Съществува един малко известен факт, който обаче е силен и традиционен повод за гордост у българите. А той е, че  най-старото европейско лозарство за вино се заражда именно на територията на днешна България, или по-точно в древна Тракия. Производството на вино датира още от дълбока древност. И доста е вероятно дори да предхожда култивирането на дивата лоза. Преди хиляди години най-популярната за всички времена напитка се е леела в дворците на шумерските царе, станала е любима на египетските фараони, без нея войнствените властелини на китайската династия Шанг никога не са започвали да празнуват.

Виното заема важна част и в живота на нашите деди – траките, които са и първите учители по винарство на Стария континент. За траките то е било свещена напитка – път, отвеждащ ги направо при боговете. Именно от техния божествен олтар гърците са взаимствали бога на виното Дионис (Загрей), който е бил тракиец. Има много сведения за магическите ритуали в чест на Дионис, в които неговите  сатири и вакханки са се опиянявали често от рубиненочервения еликсир. И едва ли е случаен фактът, че преобладаващата част от намерените тракийски съкровища в земите на България са предимно съдове за вино.

Хора, които са имали досег с изумително красивите златни съдове от Вълчитрън, Панагюрище, Борово и т. н., свидетелстват, че дори и досега те пазят сладкия дъх на тракийските вина. Държейки бляскави ритони, легендарните владетели Терес, Ситалк, Сефт и още много други са вдигали многократно наздравица за благоденствието на своите хора и държава.

За разлика от южните ни съседи нашите предци са пиели виното неразредено с вода – факт, който едновременно е смайвал и ужасявал гърците. Способността на траките да се справят с алкохолната напитка много по-лесно от останалите хора показва, че предците ни са познавали опияняващото питие от най-дълбока древност и организмът им вече е имал времето да изгради ензимите, които са необходими за преработка на алкохола.

Още в древността виното от нашите земи  се е славело с изключителните си качества. По време на Троянската война ахейците си набавят високо цененото питие именно от Тракия. Одисей е силно впечатлен, дори нарича виното на Марон – божествена напитка. Гроздето, лозата, а и самият Дионис, са така дълбоко почитани от дедите ни, че те дори са ги изобразявали на своите монети.

Тракийското вино е било силно, гъсто, често подсладено с мед. Консумирало се е само в определени ритуали и при специални поводи, винаги свързани с общуването със сакралното и божественото.

Славяните и българите, идвайки по тези земи, се оказват достойни приемници на този занаят. През османското владичество виноделието вече става едно от мерилата за народностен престиж и непокорство. След Освобождението (1878 г.) лозарството и винарството, запазвайки традициите си, стават част от основния поминък на населението.

В днешно време висококачествени вина от България се търгуват в различни краища на света. Много от тях са носители на международни престижни награди. Те са силни и с отличителни характеристики, което се дължи на специфичните климатични и географски характеристики на земята ни и на хилядолетните традиции на българския народ в изкуството да произвежда вино.

Местни винени сортове грозде се използват за производство на най-добрите вина – Гъмза, Широка мелнишка лоза, Димят, Мавруд, Червен мускат, Рубин и Памид.

Гъмзата е местен сорт грозде за червено вино, отглеждан предимно в Северна България – в района на Видин и Плевен.

Широката мелнишка лоза е местен винен сорт грозде, който расте единствено в района на Мелник, Петрич и Сандански.

Димятът е типичен български сорт грозде за бяло вино, с уникален аромат, и се отглежда най-добре в района на Варна, както и около Шумен и Стара Загора.

Маврудът е местен български сорт грозде за червено вино, виреещ единствено в района на Асеновград, Пазарджик, Пловдив и в полите на Родопа планина.

Червеният мускат е стар български сорт грозде, широко разпространен в района на Подбалкана, основно около Сунгурларе и Стралджа.

Рубинът е местен сорт грозде. Отглежда се в района на Пловдив и Пазарджик.

Памидът е един от най-старите сортове грозде за вино по българските земи. В момента се отглежда в района на Пловдив, Пазарждик и Памидово.

 

Автор: Стефан Бонев

Източници:  Хр. Вакарелски, „Етнография на България”

 

Разгледай галерията със снимки!

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Българските корени е плод на любовта ни към България. Пътуваме  из страната и показваме културата и традициите, запазили се през вековете. Нека България пребъде!

За проекта
Не пропускай публикация!
Последни публикации:

„БЕЛА СЪМ БЕЛА, ЮНАЧЕ” календар 2020

November 1, 2019

„ДЕВОЙКО, МАРИ, ХУБАВА” – календар 2020

November 1, 2019

Галичка сватба, 2019 - ден 1, 13 юли

September 4, 2019

1/17
Please reload