Анкета:
От къде са твоите корени, къде си израснала?
Бояна: Израснала съм в град Елхово.По майчина линия моите корени са от Видинско,а по бащина линия са от село Попово (Елховско)-родното място на легендарния Индже Войвода.
Бианка: Израстнала съм в град Елхово.По майчина линия моите корени са от село Раздел,а по бащина от град Елхово-където съм родена.Бабата и дядото на баща ми са дошли от Беломорска Тракия, както и бабата на майка ми.
Дона: Родена съм в град Бургас , но израснах в град Елхово.
Ивелина: Израснала съм в град Елхово. Моите корени са както от Елховския ,така и от Тополовградския край, защото татко е от Елхово а мама от с.Българска поляна.
На кого си кръстена? Има ли нещо специално, свързано с името ти?
Ивелина: Кръстена съм на дядо ми Иван и баба ми Елена. Името Ивелина е било избрано като съчетание на двете техни имена.
Бояна: Кръстена съм на баба си Бояна и съм щастлива,че нося това българско име.
Бианка: Кръстена съм на моята баба Бяна.Името ми означава „Бяла”.
Дона: Кръстена съм на баба си и няма нещо специално свързано с името ми.
Симона: Името ми е измислено от родителите ми, не съм кръстена на никого.
Моля те, разкажи с няколко думи за себе си. С какво се занимаваш? Какви са интересите ти? От какво се вълнува красиво младо момиче като теб?
Бианка: На 16 години съм от град Елхово. Ученичка съм в Профилирана Гимназия „Свети Климент Охридски“ (специалност Математика). Играла съм народни танци в Общински Детски Комплекс при Юношески Танцов състав Яница,а сега играя в Клуб „Веселие“. Вълнувам се от всичко българско.
Дона: Аз съм човек на изкуството, влекат ме музиката, танците, снимките и рисуването, а понякога и писането, не харесвам точните науки като математика, физика и други. Обичам да се занимавам с музика, снимки, танци, рисуване, писане и т.н. Интересувам се от актьорско майсторство и много искам да пробия на снимачната площадка. Вълнува ме всичко, което е свързано с изкуството.,
Ивелина: Средното си образование завърших в Гимназия „Св. Климент Охридски“ град Елхово. Няколко години прекарах в град Варна , където получих висшето си образование - бакалавърска и магистърска степен - специалност „Счетоводство и контрол“.От три години работя като банков служител в Обединена Българска Банка-клон Елхово. Интересите са ми свързани с музиката, изкуството, танците. През свободното си време обичам да пътувам, да опознавам красотите на България. Едно от любимите мой занимания са народните танци. Вече 4 години съм част от ТК „Цветница“ гард Елхово- клуб в който всички ние сме обединени от обичта към народната музика и танц.
Симона: Аз съм доста позитивен човек, обичам да участвам в различни инициативи, които градът ни организира. Обожавам да чета книги и да се занимавам с различни извънкласни дейности. Играя народни танци към ДЮТС Яница, гр. Елхово и участвам в самодейния театрален състав към читалище „Развитие” – Елхово.
Бояна: На 15 години съм,ученичка от Профилирана Гимназия Свети Климент Охридски в град Елхово.Играя народни танци в Общински детски комплекс при Детски Юношески танцов състав Яница.Вълнувам се от всичко красиво и интересно около мен.
Защо се съгласи да участваш в този проект на #българскитекорени?
Симона: Това е едно различно и интересно преживяване за мен. Одобрявам на 100% проекта на българските корени, тъй като в XXI в. много от българите са забравили кои са всъщност и какви са българските традиции и обичаи.
Бояна: Съгласих се да участвам в този проект,защото обичам българския фолклор и етнография.За пръв път имах шанса да облека оригинал на Елховска носия на 100 години и да се видя как бих изглеждала ,ако се бях родила тогава.
Дона: Защото за мен е чест и радост да бъда облечена в такава красива и стойностна носия, и защото ми харесва да се снимам.
Ивелина: Съгласих се да участвам в проекта водена от обичта към България, към народните танци , към традициите ни който ни правят уникални.
В семейството ти уважавате ли българските народни традиции? Можеш ли да разкажеш твой спомен, свързан с вашия род, който е останал в сърцето ти?
Бояна: Да,в семейството ми всички уважаваме българските народни традиции.Пазя много мил детски спомен в душата си от 6-7 годишна възраст когато моята баба ме облече за пръв път в Елховска народна носия и ме научи да играя право хоро. От този момент аз съм пленена от българския фолклор и народните танци.
Симона: Традиции, обичаи, вярвания… Думи, които моето семейство свързва с родното място, с родината. Не само ги уважаваме у дома, а и ги спазваме по своему (въпреки забързаното време и променените ценности). Българските народни традиции са охолство и за моята душа. Хубаво е, когато по празници се събира цялата фамилия. Колко дълбок смисъл има в усещането за единение на клонките, израсли от дълбокия родов корен…
Дона: В моето семейство уважаваме българските народни традиции. Мога да Ви кажа колко хубаво ми е, когато на най-българският празник-24 декември (бъдни вечер) се съберем заедно с моето семейство на трапезата. На тази вечер ние спазваме всички обичаи, които трябва да се изпълнят и посрещаме празнично коледарите. Когато бях малка, много обичах да гледам и слушам как пеят коледарите за нашето здраве и щастие, този момент, аз никога няма да забравя!
Ивелина: Да, в семейството ми се ценя Българските традиции. Пазя спомена за прекрасните Бъдни Вечери който сме имали с отрупаната маса, с питката и подаръците, с топлината на семейното огнище.
Бианка: Да,в моето семейство много ценим и уважаваме българските традиции и обичаи.На всеки български празник се събираме цялото семейство,за да го отпразнуваме.
Сподели моля те, каква е твоята връзка с българския фолклор? Има ли някакво специално усещане, което той ти носи?
Ивелина: Още от малка Българския фолклор е в сърцето ми-с народните песни, а сега и занимавайки се с народните танци тази връзка е още по-силна. Усещането е като една магия която те пренася през вековете, зарежда те , кара те да си горд с това богатство което имаме.
Бианка: От много малка съм свързана с народните танци и народната музика, благодарение на моя дядо.Когато се кача на сцената настръхвам.Всяка една песен и всеки един изигран танц ми носи голямо удоволствие.
Дона: Моята връзка с българския фолклор е народната вяра, тази вяра е към народните обичаи и традиции, аз ги чествам с гордост и вярвам, че всички останали българи го правят. Българският фолклор ми носи едно специално усещане, наречено фолклорна магия, която ме кара да се чувствам горда, че съм българка.
Симона: Моята слабост и моята сила са народните хора. Участвам и в група за народни танци. Те са местни – разнообразни, изглеждат сравнително лесни за учене, но отнема много практика да се научиш да танцуваш със специфичните по-спокойни, нежни, грациозни движения. Танцът ми носи огромно удоволствие. Чувствам ритъма на танца с цялото си сърце, зарежда ме емоционално. Когато танцувам, усещам наслада от това, което правя... - хармония на душата и тялото.
Бояна: За мен е удоволствие да съм облечена в народна носия и да играя български хора.Така се чувствам свободна,удовлетворена и повече българка.
Какво най-много харесваш в родния си край и спазвате ли местните празници и обичаи?
Симона: Най-красивото място на земята е е моят край. Защото е роден. Уникален с природата, която ме заобикаля, с разнообразието, с чистотата на въздуха, с древното тракийско минало, със специфичния диалект на хората, дори. Всичкото му харесвам, защото е единствено място, което събира моето минало, бъдеще и настояще. За да се спазват празниците и обичаите, трябва да се познават. В моя роден край по-възрастните ги предават на нас, младите. Особено голяма заслуга в това отношение имат местните читалища. Те организират инициативи като: фестивали, събори, тържества, неделни хора
Бояна: Харесвам това,че хората в моя роден край са искрени и добри.Спазваме местните празници и обичаи и когато има празници нашият град организира събития,в някои от които участвам.
Дона: Харесвам много своя роден край, най-много харесвам в него изкуството да бъде малък, но толкова спокоен, чист и разнообразен.
Бианка: Град Елхово се намира в долината между Странджа и Сахара.Китно градче с красива природа.Малък ,но много чист, макар че в дадено отношение е скучен, но децата имат охолно детство.По Коледа обикалят коледари, на Лазаровден има малки лазарки ,а на Йордановден се хвърля кръста и млади мъже облечени в народни носии , играят мъжко хоро в студените води на река Тунджа.
Ивелина: Моят град е малък но с голяма история. За това свидетелстват и изложените в етнографско – археологическият музей старини предмети, пъстри уникални носии , предмети на изкуството и бита. Определено традиции като лазаруване, коледуване, кукерство не само за запазени ,но и са голяма част от празничните ни дни.
Как се почувства, когато облече носия на повече от 100 години? Моля те сподели усещането си с нас?
Ивелина: Чувството да облечеш носия на повече от 100 години е неописуемо, като една магия която те пренася през вековете. За мен това в голяма чест, нещо много специално и празнично.
Симона: Това не е първият път, в който обличам толкова стара носия. Отворих с прабаба ми писаната ракла, където тя бе събрала,фино изтъкани платове за ризи, престилки… Облякох с вълнение, умиление и възторг народната носия, която е извезвала със своята баба. Цяла магия - едновременно“произведения на изкуството“! Бях толкова доволна, че е успяла да я запазили и не я продала за жълти стотинки. Ухаеше на старовремския ми род, за който прабаба и баба са ми разказвали
Дона: Усещането бе незабравимо за мен, тъй като много исках да се видя в толкова стара носия, но и в същото време имено тази носия е нещото, което се различава от днешното време. Почувствах се все едно се пренесох I - II века назад , чувството, че бях облечена в тази прекрасна носия беше вълшебно.
Бианка: За мен беше огромна чест да облека такава автентична носия,представяйки си че са носени по полето от отрудени жени.
Бояна: Почувствах се горда българка.
Как мислиш дали такава дреха подхожда на всяка жена?
Симона: Да, носията подхожда на всяка жена, но да е българка. Носията не е просто дреха, а част от нагласата, от българската принадлежност - цяла вселена на родното, със свой специфичен език, свой смисъл. Тя въздейства само тогава, когато у жената, облечена в нея, живее сакралния българският дух – от древността до сега.
Ивелина: Като всяка дреха и тази оживява щом се облече. Аз мисля, че ако една жена облече носия със сърце и душа тя ще и подхожда. Тази дреха иска да можеш да я усетиш чисто емоционално, иначе не се получава.
Бояна: Мисля,че на всяка една жена подхожда такава носия.
Дона: Лично аз си мисля, че такава дреха не подхожда на всяка жена, защото формата на лицето и самото лице играят важна роля при носията.
Бианка: Разбира се! Всяка една жена облечена в народна носия е красива.
Смяташ ли, че българският фолклор е демоде?
Симона: Независимо от променените ценности, българският фолклор не е демоде. За мен той е част от нашите бит и култура, оригинален начин - ние, младите, да изразим светоусещането си, дори чувствата си към някого, или радостта си от живота на хората около нас.
Бояна: Не смятам ,че българският фолклор е демоде.Напротив,през последните години българският фолклор е запленил българските хора.Има много клубове за изучаване на народни танци.По магазините има много бижута-копия на български накити и все повече млади момичета се украсяват с тях,а по дрехите има фолклорни елементи.
Дона: Смятам, че за някои от съвременните жени българският фолклор е отживелица и демоде, но искрено се надявам жените, които мислим, че българския фолклор не е демоде да сме повече.
Ивелина: Може би преди време имаше такава тенденция, но сега определено не е така. Много хора започнаха да имат интерес към народните танци, да тачат Българските традиции и обичай,което е прекрасно.
Бианка: Българският фолклор НИКОГА няма да бъде демоде.Забелязала съм, че много хора вече играят народни танци в различни клубове.
Би ли облякла народна носия отново? По какъв повод например?
Бианка: Често ми се налага да обличам народна носия, защото както споменах участвам в клуб за народни танци, но с удоволствие я обличам.Винаги когато се докосна до нея се чувствам истинска българка.
Симона: Народната носия е страхотна, красива, оригинална. Доста често ми се налага да обличам . Бих я облякла на абитуриентския си бал.
Дона: Разбира се, с най-голямо удоволствие! Например на лазаруване,на 3 март най-вече и на всички останали празници, свързани с българския фолклор.
Бояна: Да,с огромно удоволствие бих облякла народна носия отново.Това ми се случва често, тъй като играя народни танци,а такава оригинална носия бих облякла винаги когато музейните специалисти ме поканят да ги облека.
Ивелина: О да, определено бих облякла отново носия. Повода би бил поредна наша изява на ТК „Цветница“ където танцувам. Имам честа да обличам носии и да танцувам с тях. И всеки път е специално изживяване за всяка от нас.
Опиши България с едно изречение?
Бианка: България е една държава с отворени обятия за всички българи ,пълна с много любов,много красота и богата култура.
Отечество любезно, как хубаво си ти!...
Симона: На бащите ни - сакрална трапеза; майчин вик, плиснал насъщна виделина; и дъга, която пее в бяло, зелено, червено - с накъсан глас на песента.
Бояна: България е една великолепна, красива , с уникална култура държава.
Дона: България - нашата родна земя, нашият земен рай, подарен ни от природата и сътворен от Бога!
Ивелина: Мой роден, край - Райска градина.