Календари с носии 2019

2019

"Девойко, мари, хубава" 2019

Този проект се осъществи с любезното съдействие на НАЦИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ, СОФИЯ.

Националният етнографски музей e част от Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките. Това е музей на българската културна идентичност, на връзката между миналото и настоящето, на собствената култура и на другите култури. Музеят издирва, опазва, изследва, популяризира колекциите от артефакти от културата и бита на българите в днешните граници на страната и на българските общности в чужбина, притежава във фондовете си десетки хиляди обекти. Музеят се намира в центъра на българската столица, в сградата на бившия Княжески дворец.
Със своята повече от стогодишна история и 13 колекции, Националният етнографски музей е един от най-старите и устойчиви центрове за издирване, събиране, съхранение и представяне на културното наследство на България. Опазването на това наследство е мисия за музея – само музейният фонд „Българско народно облекло“, който предостави костюмите за настоящия календар, съдържа над 23 000 артефакта. Сред тях има носии на българи от всички региони на страната, от Западните покрайнини, Северна Добруджа, Егейска Тракия и Македония, намерили спасение в Родината, както и облекла на бесарабски и банатски българи.
Българската народна носия очарова със своята богата везбена и гайтанена украса. Множеството части, от които тя се състои, я изграждат като цялостна композиция, различна за всеки регион. Отделните части на облеклото и украсата му отразяват ролята и мястото на човека в обществото, неговата възраст и семейно положение. Съществуват народни вярвания за облеклото, представени в митове и легенди, песни и приказки. Магията на българската народна носия е съчетание от богат колорит и украса с различни материали: сърма, монети, мъниста и гайтани. Накитите на българката – прочелници, тепелъци, гривни, гердани, висулки, подбрадници, пафти и металически колани, са неизменни допълнения към облеклото. Те съответстват на социалното положение в обществото и се носят само от омъжените жени.

2019

"Три сестри - 100 години по-късно" 2019

Този проект се осъществи с любезното съдействие на НАЦИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ, СОФИЯ.
 

„100 години по-късно”

Точно преди век Европа и светът отбелязват края на най-опустошител­­на­та война дотогава в световната история – взела милиони жертви, причинила невиждани материал­ни щети. Равносметката за България: отнети изконни български земи; 600 хиляди българи остават отвъд държавната граница; огромни военни репарации. Втората национална катастрофа става факт през 1919 г. в парижкото предградие Ньой, където Великите сили наказват жестоко България. По този начин е ликвидиран идеалът за Санстефанска България, а националното обединение се превръща в неосъществим мираж. От отнетите земи само през следващите три години в България пристигат над 100 хиляди бежанци. Този изселнически поток не спира и през следващото десетилетие. Бежанците от Беломорска Тракия, Македония и Западните покрайнини идват в старите предели на родината със своите местни традиции и обичаи, със своето традиционно облекло. Често единственото, което носят със себе си прогонените от родните си места бежанци, са само дрехите на гърба.
Костюмите от българската диаспора са изключително разнообразни. Вътре във всяка етнографска група се срещат различни инварианти, които са носители на регионални или локални традиции. В настоящото издание може да се види това неоценимо богатство, тази феерия от цветни багри, която грабва от пръв поглед. Представени са прекрасни женски носии от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, които са свидетелство за творческия гений на българката, за нейния усет към красивото.

Националният етнографски музей e част от Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките. Това е музей на българската културна идентичност, на връзката между миналото и настоящето, на собствената култура и на другите култури. Музеят издирва, опазва, изследва, популяризира колекциите от артефакти от културата и бита на българите в днешните граници на страната и на българските общности в чужбина, притежава във фондовете си десетки хиляди обекти. Със своята повече от стогодишна история и 13 колекции, Националният етнографски музей е един от най-старите и устойчиви центрове за издирване, събиране, съхранение и представяне на културното наследство на България. Опазването на това наследство е мисия за музея – само музейният фонд „Българско народно облекло“, който предостави костюмите за настоящия календар, съдържа над 23 000 артефакта. Сред тях има носии на българи от всички региони на страната, от Западните покрайнини, Северна Добруджа, Егейска Тракия и Македония, намерили спасение в Родината, както и облекла на бесарабски и банатски българи.

2019

"Корените на Разлог" 2019

Този проект се осъществи с любезното съдействие на Исторически музей - град Разлог
 

Календарът “КОРЕНИТЕ НА РАЗЛОГ”, с автентични носии от Исторически музей – град Разлог, се реализира с подкрепата и съдействието на Община Разлог/ Municipality of Razlog. Исторически музей - Разлог се помещава на площад „15 септември 1903 г.”, в близост до центъра на града. Сградата е част от поредица възрожденски къщи, които са обявени за паметници на архитектурата. Къщата е модел Разложко–Чепинска, „братов” тип от края на ХIХ век. В момента тук се съхраняват над 5 000 експоната от различ­ни епохи. Сред безценното богатство на музейния фонд се открояват колекциите от оръжие и старопечатни книги, традиционно местно облекло и произведения на разложките майстори занаятчии. В музейните експозиции са представени археологически находки от различни епохи. Благодарим на Hristina Manova - директор на ИМ Разлог за подкрепата на идеята и съдействието за реализацията. Благодарим на Veska Zhegova за вдъхновението и помощта при снимките. Благодарим на Община Разлог/ Municipality of Razlog и на всички сърцати хора в нея! Благодарим на красивите разложки момичета, които застанаха пред камерата, за да разкажат за Разлог с красота и пъстри носии. Чуйте тяхната приказка със сърцата си.

 

КОРЕНИТЕ НА РАЗЛОГ
Здрави.
И силни.
Вкоренени в божествената земя на Мехомия.
Тази земя – с венец от три планини
Пирин, Рила и Родопи.
Тази земя – с песента на четири реки.
Тази земя – с въздишки от хилядолетията...
Оттам,
от дълбокото на хилядолетието,
идат звонците на чаушето.
За да се издигнат и
днес до най-високите върхове на Пирина!
И се върнат,
с Божия Благослов,
като ехо
в хорото на мраморния площад
на пазаре.
Млади и стари,
бебета,
облечени в красиви разложки носии,
посрещат идната година, хванати за ръце
на най-голямото и щастливо хоро на Старчевата.
Заедно.
С чанове и звонци, с тъпани и зурни,
усмихнати, красиви,
влюбени в този мраморен площад,
в своя Разлог.
На този площад,
на Бабинден,
баби с пъстри цедилки
люлеят бъдещето на Разлог в първото хоро
на своите внуци.
И ги орисват да са здрави и да обичат
традициите.
Затова Разлог е град-пазител на традициите.
Защото неговите корени са
вплетени в душата на един измъчен,
силен и красив народ,
населявал това късче божествена земя,
където Яворов е „пеел” своите тъжни песни,
където Баба Магделина е събирала във фута
отрязаните
 от турците глави на своите синове,
за да ги погребе по християнски…
Където
хората и днес помнят и съхраняват звуци,
песни, танци, ритми, цветове, запески…
Защото Разлог измерва времето
с онова неповторимо
усещане за вечност.
По слънцето.
С древен календар.
Затова Разлог е космополитен.
И топи китка в мълчана вода под звездите на
Гергьовден…
Светът на Разлог е шарен.
Пъстър, цветен, усмихнат.
Свят на силни мъже
и жени – с любов
към род и родина,
към онова,
необяснимото, което те хваща за гърлото,
когато чуеш
звонците,
тъпането,
песента…
Затова Разлог е жив.
Древен, но и млад.
Защото е обречен на любов.
С дълбоки корени
в сърцето на разложене.
НА МНОГАЯ ЛЕТА, РАЗЛОГ!

Фондация "Живите български корени"

гр. Разлог, ул. "Цар Иван Асен II" 18
гр. Пловдив, ул. "Цанко Дюстабанов" 7

за контакти: +359 88 77 95525 

е-mail: office@bulgarianroots.bg

СЛЕДЕТЕ НИ

  • Facebook BulgarianRoots
  • Instagram BulgarianRoots
  • YouTube BulgarianRoots

© 2020 Фондация "Живите българските корени"