Партньори

Партньори

Регионален етнографски музей – Пловдив

Регионален етнографски музей – Пловдив е основан през 1917 г. и е винаги отворен за любознателни и търсещи люде. Музеят съхранява над 40 000 културни ценности, свързани предимно с традицията на населението в Пловдив и неговия културен и стопански хинтерланд. Сред колекциите му се открояват тези от медни съдове, керамика, старинни оръжия, овчарска дърворезба, накити и църковна утвар, шити и плетени дантели, костюми от цялата българска етническа територия, музикални инструменти, градски интериор.

Национален етнографски музей – София

Националният етнографски музей e част от Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките. Това е музей на българската културна идентичност, на връзката между миналото и настоящето, на собствената култура и на другите култури. Музеят издирва, опазва, изследва, популяризира колекциите от артефакти от културата и бита на българите в днешните граници на страната и на българските общности в чужбина, притежава във фондовете си десетки хиляди обекти. Музеят се намира в центъра на българската столица, в сградата на бившия Княжески дворец.
Със своята повече от стогодишна история и 13 колекции, Националният етнографски музей е един от най-старите и устойчиви центрове за издирване, събиране, съхранение и представяне на културното наследство на България. Опазването на това наследство е мисия за музея – само музейният фонд „Българско народно облекло“, който предостави костюмите за настоящия календар, съдържа над 23 000 артефакта. Сред тях има носии на българи от всички региони на страната, от Западните покрайнини, Северна Добруджа, Егейска Тракия и Македония, намерили спасение в Родината, както и облекла на бесарабски и банатски българи.
Българската народна носия очарова със своята богата везбена и гайтанена украса. Множеството части, от които тя се състои, я изграждат като цялостна композиция, различна за всеки регион. Отделните части на облеклото и украсата му отразяват ролята и мястото на човека в обществото, неговата възраст и семейно положение. Съществуват народни вярвания за облеклото, представени в митове и легенди, песни и приказки. Магията на българската народна носия е съчетание от богат колорит и украса с различни материали: сърма, монети, мъниста и гайтани. Накитите на българката – прочелници, тепелъци, гривни, гердани, висулки, подбрадници, пафти и металически колани, са неизменни допълнения към облеклото. Те съответстват на социалното положение в обществото и се носят само от омъжените жени.

Етнографско-археологически музей – Eлхово

Етнографско-археологически музей - Елхово  представя една от най-интересните и оригинални етнографски експозиции в страната. Петдесет години музеят е специализиран етнографски, а от 2008 г. профилът му е разширен на етнографско-археологически.

В момента музеят съхранява над 23 000 експоната и повече от 8000 оригинални документи и фотографии, представящи етнографското и историческото наследство  от долината на Долна Тунджа и Странджанско – Сакарския край. Етнографският музеен фонд съдържа над 14 000 експоната в следните колекции: ,,Земеделие и животновъдство”, ,,Жилище и жилищна уредба”, ,,Транспорт, лов и риболов”, ,,Облекло и накити”, ,,Тъкани и шевици”, ,,Традиционни занаяти” и ,,Художествено народно творчество”.

В етнографската експозиция са представени основните поминъци на населението от края на XIX и началото на XX век: земеделие, лозарство, тютюнопроизводство, животновъдство, лов и риболов, някои традиционни занаяти: медникарство, терзийство, каменоделство, а на транспортните средства е отделено специално място. Жилището и жилищната уредба от същия период са представени в естествени размери и оригинален начин на градеж. Особено впечатляващи са старинните носии на населението от югоизточния край на България и на българите преселници от Одринска и Беломорска Тракия, както и оригинални експонати представящи традиционните семейни и календарни  празници и обичаи. 

Исторически музей - град Разлог

Исторически музей - град Разлог се помещава на площад  „15 септември 1903 г.”, в близост до центъра на града. Музеят е част от поредица възрожденски къщи, които са обявени за паметници на архитектурата. Сградата е модел Разложко–Чепинска къща, „братов” тип от края на ХIХ век.

В момента тук се съхраняват над 5 000 експоната от различни епохи. Сред безценното богатство на музейния фонд се открояват колекциите от оръжие и старопечатни книги, традиционно местно облекло и произведения на разложките майстори занаятчии.

В музейните експозиции са представени археологически находки от различни епохи.

Регионален исторически музей Бургас

Регионалният исторически музей в Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Той е създаден през 1912 г. като частен музей към Бургаското археологическо дружество „Дебелт“ от група интелектуалци и радетели за разкриване на историческото минало на Бургаските земи. След повече от 100 години в залите на музея могат да се видят запазени образци от археологическото, историческото, природното и етнографското минало на нашия народ. Настоящото издание представя три от най-красивите образци на носии от региона, съхранявани в РИМ – Бургас.

Исторически музей – Велинград

Началото на музейното дело в Чепинския край е положено през 1909 г. от учителя и общественика Христо Масларов. През следващите десетилетия се създават няколко училищни и читалищни музейни сбирки. На тази основа през 1951 г. е основан Градски исторически музей, преобразуван десетилетие по-късно в Къща-музей „Вела Пеева“. През 1991 година статутът на музея е върнат и той отново е Исторически музей – Велинград. Музеят предлага следните експозиции: мемориална изложба „Вела Пеева“, етнографска изложба „Планината гостоприемен дом“, изложба „Великденски писани яйца“ и изложба „Николай Гяуров – Великият бас“.

Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“ Враца

Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“ Враца е открит на 25 май 1987 г. Състои от три възрожденски къщи, в характерния за този регион архитектурен стил. Експонирани са традиционни костюми на етнографските групи, населяващи региона – основното българско население, населението на Крайдунавието, каракачанското население от планинските селища и банатските българи, заселени като компактна маса в село Бърдарски геран.

Регионален исторически музей – Габрово

Регионален исторически музей – Габрово се помещава в красива барокова сграда – недвижима културна ценност от национално значение, дело на големия български архитект Никола Лазаров, построена през 1904 година. Началото на музея се поставя с първата историческа сбирка в Априловската гимназия от 1883 година, инициатива на директора на гимназията Райчо Каролев. Днес богатата му колекция включва 120 000 фондови единици от епохата на палеолита, късноантичната цивилизация по тези земи (IV – VI в. пр.н.е.), Първото и Второто българско царство, османското владичество, Възраждането, индустриалния подем до наши дни.

РИМ - Пазарджик

РИМ - Пазарджик е създаден през 1911 г. с решение на Управителния съвет на читалище „Виделина”. Първата музейна експозиция е открита през 1924 г.

Настоящата постоянната експозиция на музея е представена в различни по своя

характер и обхват на време зали. Обхваща голям период от време – от праисторията до новата българска история.

Етнографската експозиция е обособена в автентична възрожденска къща, а родната

къща на Константин Величков представя живота и дейността на видния пазарджиклия.

Обект на РИМ-Пазарджик е и „Селищна могила Юнаците“.

Регионален исторически музей “Стою Шишков” – Смолян

Регионален исторически музей “Стою Шишков” – Смолян е създаден през 1935 г. от видния родоповед, изследовател и книжовник Стою Шишков в родното му село Устово. През 1967 г. музеят е преобразуван в Окръжен исторически, а от 2006 г. е с регионални функции на територията на област Смолян. Днес най-големият музей в Смолянска област се разполага в специално проектирана за целта сграда, намираща се в центъра на града, в която от 1983 г. е представена постоянната му експозиция „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни“. Над 200 мъжки, женски и детски костюма от края на ХІХ – средата на ХХ в. представят традиционното облекло на населението от двете конфесионални общности – християни и мюсюлмани, в неговото функционално, социално и изключително богато локално разнообразие.

Регионален исторически музей – Перник

През 1957 г. е открита първата експозиция. От 1959 г. прераства в Окръжен народен музей, а през 1968 г. се извършват административни и структурни промени и започва да се нарича Окръжен исторически музей. Експозицията на Историческия музей е открита през 1973 г., обновена е през 1978 г. Оформени са колекции: праисторическа керамика, градски бит в Средновековието, оброчни плочки на Тракийския конник, иконна сбирка, нумизматична сбирка, етнографски тъкани, бусинска керамика, английско и руско оръжие.

РИМ - Ямбол

РИМ Ямбол е създаден през януари 1952 г. и официално открит на 02. 06. 1953 г. като Музей на революционното движение. През 1955 г. е трансформиран в Народен общ  музей. През годините фондовете на Ямболския музей се обогатяват и днес в музейните зали могат да се видят ценни образци от нашето археологическо, историческо и етнографско богатство.

Регионален исторически музей Кърджали

Регионалният исторически музей в Кърджали е създаден през 1965 г. Днес той е утвърдена институция с ръководни, координиращи и изпълнителски функции. Oсновният му фонд включва над 40 000 културни ценности, свързани с историята и природата на Източните Родопи. Музеят се помещава в уникална сграда, обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение през 2005 г. След извършена адаптация, площта є е организирана в 30 експозиционни зали, в които се поместват експозициите на отдел Археология, Етнография и Природа.

ИМ - Батак

Всеки народ има периоди от своята история, които пази дълбоко в сърцето си. Сгушен високо в планината Родопи, Батак е символ на силата на българския дух, на смелостта и на саможертвата в името на една велика кауза - свободата. Свобода - чакана, жадувана, мечтана пет века! Батак е име, пред което свеждаме глави, защото „…без Батак нямаше да има свободна България!”.  Исторически музей - Батак е създаден през 1956. Открит е за посещение през на 17 май 1956 г. по повод 80 – годишнината от Априлската епопея батак.  В Исторически музей – Батак се съхраняват снимки, документи и оригинални предмети от далечното минало, епохата на българското Възраждане и Новото време. Посетителите  ще се потопят в духа на традициите и бита на батачани от края на XIX и първата половина на ХХ век.

ИМ - Котел

"Кьорпеевата къща" или експозиция Котленски градски бит е в състава на Исторически музей - Котел, който е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и обхваща музеите в Котел, Жеравна и Медвен . Къщата е построена през 1872г. и е ситуирана в архитектурен резерват  квартал "Галата" в Котел. Тя е типичен образец на възрожденската архитектура, и е построена от едни от най-добрите тревненски майстори по поръчка на собственика Радил Кьорпеев! Това е първият музей в Котел открит през 1956 г.

Общински музей – Ардино

Общински музей – Ардино се помещава във впечатляваща двуетажна сграда – паметник на културата, построена в края на XVIII век. Във фонда на Общински музей – Ардино, преобладават движимите етнографски паметници и колекции от отделни историко-битови предмети и технически комплекси от османския период и епохата на Възраждането, които характеризират икономиката, културата и бита на местното население.

Фондация „Димитър Талев”

Фондация „Димитър Талев” е създадена през 2018 г. в гр. Сандански в обществена полза. Нейните учредители – Кирил Божкилов, Никола Каракушев, Христо Салмов, Димитър Чапкънов и Димитър Тошев по потекло са от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония. В устава на фондацията са залегнали значими цели и средства, включващи културен и литературен диалог между творци от Република България и Република Македония, както и привличане на широк кръг от ученици, учители, научни работници, граждани, туристи.

Исторически музей гр. Попово

Историческият музей в Попово е създаден по идея на Археологическото дружество в града през 1927 г. Първата му експозиция е открита през 1929 г., днешната -  на 2 март 1995 г. Изложени са колекции на отделите Археология, Етнография, Селището в периода XV–XIX век, Градът в ново и най-ново време и Християнско изкуство. Музеят съхранява над 30 хил. движими културни ценности от района. Днес разполага с четири сгради, методически се грижи и за туристическата атракция „Ковачевско кале“. Извършва археологически разкопки, издава книги, организира научни конференции, три негови изложби пътуват в страната. Днес той е единственото научно-културно средище на територията на община Попово.  

Регионален исторически музей
“Акад. Йордан Иванов” - Кюстендил 

Началото на музейното дело в Кюстендил e поставено в средата на XIX век, когато редица възрожденски дейци правят първите сполучливи опити за проучване миналото на Кюстендил и околностите му, за събиране и съхраняване на ценни археологически, етнографски и фолклорни материали. Най-изявените от тях са Георги Ангелов Друмохарски, Петър Цветанов Любенов, Ефрем Каранов, Стоян Заимов, Зинови Поппетров, Георги Колушки и Михаил Георгиев-Македонски.

В началото на ХХ век започват мащабните археологическите проучвания на Йордан Иванов при с. Невестино, м. “Мощени” (1904-1906 г.) и на “Хисарлъка” започнали през 1906 г. и продължили през 1908-1909-1911 и 1912 г., и разкопките на светилището при с.Копиловци(1911-1912г.) проведени от проф. Гаврил Кацаров .
Проучванията и публикациите на Константин Иречек, акад. Йордан Иванов-“Северна Македония”, 1906г., “Български старини из Македония“и на чл.кор. Йордан Захариев съдействат за плодотворното развитие на музейното дело и утвърждаването на музейната институция в Кюстендил в началото на ХХ век.
На 3 ноември 1897 г. към Педагогическото училище в Кюстендил се открива първата музейна сбирка в града, създаването на която на 1 декември 1897 г. е одобрено с предписание № 17323 на Министерство на просвещението. Той е първият в Югозападна България и третият в страната училищен музей, след тези на Априловската гимназия в Габрово и на Старозагорското мъжко трикласно училище.

В края на 1907 г. е приет Правилникът на музея към Читалище “Братство”, който започва да функционира от 1 януари 1908 г., като втори музей в града с уредник учителят Георги Златевски. Създателите му и първи уредници си поставили задачата с новия музей да основат “... окружен музей,организиран във форма на обществено учреждение”. Програмата на музея предвижда да бъдат разкрити разделите: читалищно дело; домашен бит; жилище и покъщнина, поминък, носия, съобщения и търговия; история и археология, география; животни и минерали.

Фондация "Живите български корени"

гр. Разлог, ул. "Цар Иван Асен II" 18
гр. Пловдив, ул. "Цанко Дюстабанов" 7

за контакти: +359 88 77 95525 

е-mail: office@bulgarianroots.bg

СЛЕДЕТЕ НИ

  • Facebook BulgarianRoots
  • Instagram BulgarianRoots
  • YouTube BulgarianRoots

© 2020 Фондация "Живите българските корени"