Календари с народни носии 2020
2020
"Девойко, мари, хубава" 2020
Този проект се осъществи с любезното съдействие на Регионалния исторически музей в Бургас, Регионален исторически музей – Перник, Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“ Враца, Регионален исторически музей – Габрово, частни колекции на Радослав Радков – Варна, Илонка Станкова – Варна, Атанас Георгиев – Варна
ДЕВОЙКО, МАРИ ХУБАВА” Българският традиционен костюм. Облеклото заема важно място в народната култура. Безспорно е утилитарното му приложение, но в доиндустриалните общества то има и друга не по-маловажна функция – етничната. Чрез своята материя, цвят, кройка и украса, облеклото показва националността, местожителството, пола, възрастта, семейното положение, занятието, социалната принадлежност и вероизповеданието на този, който го носи.
В българската етническа територия живеят различни етнографски групи население. Сред тях се наблюдават четири основни разновидности на женската носия: двупрестилчена – характерна за Дунавската равнина; еднопрестилчена – среща се само в отделни селища на Западните Родопи до началото на XX век; сукманена – обхваща централните, предимно планински и отчасти равнинни райони на страната и саяна, която е разпространена на юг от сукманената носия. Според цвета на тъканите мъжките носии се обособяват в две групи: белодрешна и чернодрешна. Разделението им не е териториално, а времево. Чернодрешната носия, плод на стоковото абаджийско производство, постепенно измества по-ранната белодрешна носия в посока от изток на запад.
По време на Възраждането се забелязва по-голямо разнообразие и в облеклото. То се изменя и обогатява, в зависимост от промените във вкуса и материала, от появата на нови фабрични стоки и чужди заемки. Заедно с това се наблюдава и преход от традиционния костюм към нов тип облекло, обслужващо занаятчийските и търговските среди.
От началото на ХХ в. с разпадане на традиционния начин на живот старите носии на българите постепенно излизат от употреба, докато накрая съвсем са забравени. Днес те могат да се видят „на живо“ само в музеите и в частните колекции, или на сцената на големи народни събори и фестивали.
Доц. д-р Ангел Янков, етнолог, директор на РЕМ – Пловдив
главен експерт във Фондация "Живите български корени"
2020
„БЕЛА СЪМ БЕЛА, ЮНАЧЕ” 2020
Един календар, посветен на Родопа планина и нейните невероятни люде.
Този проект се осъществи с любезното съдействие на Регионален етнографски музей – Пловдив, Регионален исторически музей “Стою Шишков” – Смолян, Исторически музей – Велинград, Регионалният исторически музей в Кърджали, Общински музей – Ардино, както и носии от частни колекции.
“Родопската песен първо е изплакана, а после е изпеяна!” Георги Чилингиров
Всеки нашенец или чужденец, който попадне за първи път в Родопите, остава очарован от величествената планинска красота, от многобройните природни и исторически забележителности, от старите къщи, покрити с каменни плочи... Но не по-малко той е възхитен от родопчаните – хора, закърмени с любов към планината, съхранили богатата си душевност, запазили отколешни традиции. Като прибавим лиричната родопска песен и нейния неизменен музикален съпровод – каба гайдата, традиционната кухня и прословутото родопско гостоприемство, то става ясно защо човек остава завинаги запленен от планината и нейните обитатели.
Нашите първи народоведи отбелязват, че най-архаичната етнографска група в българските земи са рупците, населяващи и Родопите. В миналото нито чуждото господство, нито наложените верски различия са могли да унищожат българщината и свободолюбивия дух на родопчанина. Типичен пример за това е традиционното облекло, което надживява превратностите на времето и запазва своите етнически характеристики до късно. Мъжката носия е чернодрешна, а женската – саяна или сукманена. В Средните Родопи при българомохамеданките битува по-старинната сая, докато християнките носят появилия се към края на ХVІІІ век сукман (вълненик). Неговата едноцветност се разчупва от пъстрата карирана престилка, събрала в себе си цветовете на слънцето, небесната дъга, земята и планината.
Разбира се, в този обширен планински лабиринт – от най-източните до най-западните краища на планината, веднага може да се видят богатството и многообразието на родопския костюм, породени от различни локални или регионални специфики, религия, климатични условия, надморска височина и т.н. Но всички тези инварианти са преди всичко свидетелство за творческите способности на безименните родопски моми и невести, които сътворяват с двете си ръце красотата на родопския костюм.
Доц. д-р Ангел Янков, етнолог, директор на РЕМ – Пловдив
