Календари „Български корени“ 2026
„Девойко, мари, хубава” – един календар, посветен на красотата и духовната сила на българката
Етнографският разказ на календара „Девойко, мари хубава“ 2026 започва още от корицата: майка в преселска носия от с. Нова Камена, Добруджа, кърми малкия си син. Този образ е ключът към всичко вътре – нишката на приемствеността, нишката на живота: от пазеното наследство до бъдещето, което ще ни надживее. Всяка носия по страниците не е просто дреха, а памет за дом и род, за регион и принадлежност.
Календарът разказва приказката на сватбените обреди – чрез булчинските премени от с. Зорница (Бургаско), от с. Равна (Варненско), и от района на Разлог. Тези носии пазят спомена за светостта на венчавката и тежестта на семейните завети. Празничните костюми от Сливово и от района на Сандански са като хоро – пъстри престилки, наситени червени акценти, метални пафти и накити, които отекват по калдъръма. Лазарската бяла сая от с. Пирин напомня за чистотата на моминството и за пролетния ритъм на общността – прага между детството и зрелостта.
На североизток, в Алфатар, откриваме строгата дисциплина на композицията и вкуса към симетрията, а по Дунава хърцойската двупрестилчена носия от Сливо поле е урок по баланс между форма и движение. По Варненското Черноморие – в Солник, сред ваяшката общност – локалната идентичност се чете в престилките, в забраждането, в подбора на цветовете: устойчиви знаци на един жив код. В Родопите пък премяната на българомохамеданката от Малка Арда напомня, че българската културна тъкан е мозайка – пъстра и богата. Но дори и различни, носиите говорят на един език: езика на майсторството.
Общата спойка между всички костюми е нишката – изпредена, изтъкана, извезана и пришита: бод по бод; гайтани и везмо; колани и тепелъци. Техники, пренесени през поколения, съхранени до днес и омагьосващи със своя разказ съвременните майстори. Този календар е пътуване във времето, през региони и съдби – от Добруджа до Пирин, от Рила и Родопите до Долното поречие на Дунав. Но над всичко той е обещание: народ, който уважава миналото си – има бъдеще.
Разгръщайте внимателно страниците. Нека всяка носия ви срещне с красотата, сътворена от ръцете, но родена в душата на българката – онази, която с бодове и гайтани вплете в носиите красивата ни земя, надеждата за плодородие, здраве и дълголетие.
Инициативи на фондация "Живите български корени"
Част от усилията си съсредоточихме върху изследване и популяризиране на красотата на традиционното българско облекло, на автентичните народни носии през последните 100-150 години.
С времето, екипа на „Българските корени“ се наложи като еталон на фотографско качество и историко-етнографска коректност при отразяването на всички мероприятия, в които присъстват автентични детайли от българския фолклор, бит и народност.
Нашата цел не е, да предизвикаме носталгия по едни отминали времена. Ние искаме нещо повече – да провокираме хората да погледнат към настоящето, защото остатъкът от това славно минало е жив и днес.
