На 4 декември отбелязваме Света Варвара. Света великомъченица Варвара е родена в края на III в. Загинала мъченически за християнската вяра в началото на следващото столетие.
Св. Варвара и българската народна традиция
В българската народна традиция Света Варвара е покровителка на децата от болести, най-вече от шарка. На този ден се приготвят благи пити, които се намазват с мед и се раздават на съседите или случайно преминалите пред дома хора, за да не боледуват децата. Децата също имат специален ритуал за здраве. Те се събират рано сутринта в група с нечетен брой деца (три, пет или седем) и кладат огън. Всяко от тях носи дърва за огъня и по няколко шепи зрял боб, който варят в глинено гърне. Преди да добавят сол и лук, се изважда от боба и се слага на коляното на всяко дете по три зърна. Зърната се вадят и нареждат от дете-изтърсак – последно дете в семейството. Другарчетата му седят в кръг и трябва да изядат зърната, без да ги пипат с ръце. Вярва се, че това ги предпазва от шарка. От така сварените зърна са слагали и на овцете, за да не ги лови шарката. Ако пък ги хване – да карат по-леко.
На някои места в България на Св. Варвара карат децата да скачат, за да не ги завари Варвара. Има ритуали с палене на огън на кръстопът, който карат децата да прескачат за здраве. Специалните ритуали за предпазване от шарка у народа ни, са родени от страха от тази болест, честа причина за загуба на дете в миналото.
Света Варвара е по време на Коледните пости, затова за този празник на трапезата се слагат постни ястия. Народът смята, че тя, заедно със Св. Сава, е сестра на Св. Никола и за нея са казва: "Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава."
В някои райони на България са наричали празника Женска Коледа, защото на него „варварки“ – млади момичета в нови премени, обикаляли по къщите и наричали за здраве и берекет. Стопаните ги посрещали с радост и ги дарували с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.
На този ден е имало забрана да не се подхваща къщна работа. А месенето на питката за празника е било със смисъла на обряд. Когато опечената „блага” питка са намазвали с мед, молитвата на жените е била една и съща „Да е на помощ света Варвара, да пази децата, людете и стоката от болести!”
Легенда за Св. Варвара по нашите земи
Има една легенда, разказана в писанията на руския монах от Атон Партений (изд. 1856 в Москва) и чута от него от монаси от Атон българи: „... от не един и не двама, но повече от двадесет човека. А те получили това предание от древни времена и от прадедите си“. Според тази легенда св. Варвара, по род българка, се е родила в днешните български земи, в с. Елешница, наричано по онова време Илиопол. Мъченицата, заради приемането на християнството, без знанието и съгласието на баща си, била осъдена на смърт чрез посичане от баща си и управителя на града. Отрязали й главата срещу баните, а кръвта й се превърнала в лековита минерална вода. Местните разказват, че водата започнала да блика там, където кръвта й попила в земята. Мястото се помни и до днес, наричат го Мирото. Днес Мирото е лечебен извор, с температура 57-58 градуса и е посещавано от хора от цялата страна и чужбина за лечебни бани. Вярва се, че който се измие с лечебната вода в него, може да се изцери от всякаква болест.
Предполага се, че край целебния извор е съществувало езическо светилище, което по-късно прераства в християнско оброчище. То може да се види в близост до изградения параклис. Цялата местност е известна от време оно с името Св. Варара. По-нагоре могат да се видят големи камъни, струпани като стадо. Предполага се, че това са останките от кулата, в която е стояла светицата, платила с главата си приемането на християнската вяра.
„Да е на помощ света Варвара, да пази децата, людете и стоката от болести!”
📸 стара фотография от началото на XX век; архив на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, Българска академия на науките