21 ноември – Въведение Богородично

Днес, на 21 ноември – Въведение Богородично, отбелязваме и Деня на християнското семейство и християнската младеж – един от най-топлите и „домашни“ празници в българската традиция.

В старо време в български къщи този ден е бил свързан с обща молитва пред иконата на Света Богородица, с прекръстване преди запалване на огнището и със събиране на всички „под един покрив“. Родителите отвеждали децата си в църква – както Божията майка е въведена в храма, така и всяко дете трябвало да бъде въведено в светлината на вярата и общността. Трапезата била постна, но тържествена – с обреден хляб, варено жито, боб, туршии и сушени плодове, подредени с уважение и благодарност.

В много краища на България се вярвало, че този ден е благословен за младите семейства – да поставят начало на нов дом, да скрепят взаимната си отговорност и най-вече – да възпитават децата си в добрина и почит към рода.

Нека и днес си спомним за тези стари обичаи – не като музейна реликва, а като жива нишка, която свързва поколенията. Да съберем семейството около иконата и трапезата, да произнесем една обща молитва и да благодарим за нашия дом, за нашите корени и за това, че сме заедно.

Господи, приеми молитвата ми за тази земя,

където вятърът още ечи с копитата на Аспаруховите конници,

където сенките на царе и войводи още бдят по върховете.

Пази България — земя-вековна рана, разкъсвана, ограбвана,

попила кръвта и потта на предците ни,

съшита от битки, молитви и хайдушки песни.

Пази я от войни и синовни предателства,

от забрава, която изтрива имената по камъка,

от люде, що тъпчат прага ѝ, без да знаят чий дом е това.

Пази и българското семейство —

огнището, край което се учим на молитва и обич,

дома, в който се предават език, вяра и родова памет —

нашата сила, когато светът се срутва.

На нас, децата ѝ, дай очи да разчитаме знаците:

в огъня на нестинарите, в шепота на манастирските стени,

в завета на старите крепости, в съхранената народна мъдрост.

Дай ни сърца, които помнят —

че под всяка буца пръст има кост и молитва,

че във всяка река тече не само вода, а памет,

че всеки връх е страж, а не просто камък.

Научи ни да бъдем достойни за чудесата,

които не виждаме, а само усещаме

като трепет по кожата, щом кажем „Родина“.

Да пребъде България —

като светъл знак върху картата на вековете,

като невидим щит над рода ни,

като тайно име, което и мракът шепне с почит.

И да пребъдe народът български —

разбуден, обединен

и свързан с корена си,

по тънката жива нишка на Твоята воля.

Да бъде!

Честит празник Въведение Богородично! Честит Ден на християнското семейство!

автор: Теменужка Петрова