БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО ИЗКУСТВО – ОТ ДОМАШНИТЕ ШЕВИЦИ, ДО „ВОЯДЖЪР” И КОСМОСА
Музиката и песните, създаващите уют багри на домашните черги, омагьосващите шевици на носиите, кръшните хора и ръченици – това е!
Още малко и ще се навършат четири десетилетия, откакто „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска обикаля Космоса от борда на американските апарати „Вояджър” като музикално послание от нашата планета към извънземния разум. Едва ли има българин, който да не изпитва чувство на национална гордост от факта, че народна песен от златоградския регион е включена в Златната плоча, търсеща контакт с чужди цивилизации.
Музиката и песните от различните части на страната ни, създаващите уют и душевен комфорт багри на домашните черги, кърпи и ковьори, омагьосващите шевици на носиите, кръшните хора и ръченици, преданията и още, и още… Всичко това представлява българското народно изкуство.
Изкуството е човешка дейност за опознаване и отразяване на света чрез образи – веществени, словесни, музикални или кинетични, т. е. чрез движение (Вакарелски, 1974, 623). Изкуството е висша форма на естетическо усвояване и преобразуване на света. Терминът е употребяван двояко: като синоним на съвършено майсторство и в смисъл на художествено творчество. Когато творби на изкуството се създават от „некнижен човек”, който дори не свързва името си с тях, и когато те се възприемат от широките народни маси, член на които е и той, тогава се говори за народно изкуство. Народното изкуство като част от народната култура се характеризира със своята анонимност, масовост и традиционен начин за предаване на умението.
За развитието на българското народно изкуство в първите векове на нашата история се знае твърде малко. Повече сведения има за периода XVI – XVII век, когато стават известни промени в общата култура и изкуство на българите. Това е съществена последица, дошла в резултат на икономическото и социалното изменение на света. Българското народно изкуство бележи напредък и достига своя връх през деветнадесетото столетие. Днес то е неделима част от съвременната ни българска култура.
В зависимост от материала, от който са съградени или с помощта на който са изразени, творбите на народното изкуство се класифицират в следните жанрове (клонове): народно изобразително изкуство, означавано още като народно приложно изкуство; устно народно поетично творчество, наричано още фолклор, и народна музика и народни танци.
Народното приложно изкуство от своя страна се проявява в изрязването на фигури от дърво и кост, в изкусната резба върху тях, в тъкането на хармонично оцветени тъкани, в украсата на облеклото и другите тъкани с везба от разноцветни нишки, в майсторското коване на желязо и други метали.
При изработването на творби на народното изкуство майсторите са имали предвид два принципа – магически и естетически. В ранния период на човешкото общество нуждите за предпазване от невидимите зли сили и украса били в пряка връзка във всекидневната практика, при което надделявал магическият принцип.
Ритуалните статуетки, различните тотеми и амулети са били изработвани от материали, които са били най-достъпни: камък, дърво, животинска кожа и кост. С течение на времето вторият принцип, естетическият, все повече вземал превес над първия, като обаче не отстъпвал на практичността в изработваните изделия. Майсторите много добре съзнавали, че голяма част от техните произведения имат своето място и в битовото ежедневие на българина.
Отношението към народното изкуство през различните обществено-икономически формации е било различно. В робовладелското общество то е било толерирано, а във феодалното – преследвано като езическо. По време на романтизма (XVIII – XIX в.) народното изкуство е вече предмет на проучване от етнографията и други хуманитарни науки.
В наше време са създадени много добри условия за развитието на народното изкуство. В България функционират Национална и редица регионални занаятчийски камари, които освен всичко друго предоставят благоприятни възможности за изява на българското народно творчество.
Автор: Стефан Бонев
Източници: Хр. Вакарелски, „Етнография на България”