ПЛАСТИЧНАТА МИСТЕРИЯ НА ОБРЕДНИЯ ХЛЯБ
Барелефните изображения върху народните пити изкушават въображението на етнографи и гастрономи
Като видиш такъв хляб, ти става някак неудобно да го сложиш в устата си. Той е свещен, носи явни и тайни послания до божества и хора. А в същото време ухае прекрасно и дразни апетита ти неустоимо. Та той е произведение на изкуството, изящен барелеф, но изработен не от камък, а от тесто, изваяно от вещите пръсти на незнайна българка. Минал е през вода и огън, преди да стигне до теб.
Мислиш си, че мястото на този обреден хляб с изкусна пластика върху коричката е в изложбената зала, а не в стомаха ти. И се разкъсваш между идеята да го запазиш за поколенията, както се съхранява ценна картина, великолепна статуя и историческа реликва, или да го вдигнеш високо и да го разчупиш над главите на хората, каквото е всъщност предназначението му.
Открай време се знае, че на българската трапеза без погача не се сяда. Дори във фолклора ни могат да се срещнат твърдения, че предназначението на различните гозби е да помагат на хляба да не присяда. Всъщност значението му далеч надхвърля ежедневните нужди на нашенеца и той от векове го е превърнал в една поразителна форма на пластично изкуство. Българската домакиня приготвя обредни хлябове с пластика по всякакви житейски и религиозни поводи, като се започне от раждането и кръщенето, сватбата, та се стигне до смъртта и погребението. Едва по-късно приготвянето на такива хлябове придобива християнско-религиозен характер.
Обредните хлябове трябва да се възприемат като един вид безкръвна жертва. Приготвяни са в миналото за умилостивяване, за спечелване, за предразполагане на свръхестествените сили и божества. И някак съвсем естествено е това народно изкуство и творчество да произтича от жената – майката, бабата, съпругата, домакинята. Тя е тази, която приготвя храната, меси тестото, оформя обредния хляб и пластичните елементи върху него.
Нито един празник не би могъл да мине без обреден хляб. В различните си разновидности той се приготвя за Бъдни вечер, Коледа и Нова година, Трифон Зарезан, Гергьовден и др. Приготвянето му е придружавано с магически обреди и действия, които целят да придадат на хлябовете свръхестествени сили. Те гонят болести, предпазват от суша, природни бедствия и от вредители по посевите, водят до плодородие, предсказват бъдещето… За да постигнат това, жените не просто месят питите и погачите, а свещенодействат. В различните региони на България, че дори и в отделните селища и махали можете на научите за какви ли не ритуали за изработване на обредни хлябове, като например използването на нечетен брой сита и нощви, замесването с мълчана вода и много други.
Обредните хлябове могат да се обособят в четири групи в зависимост от украсата им. Към първата група – хлябове с релефна украса, се отнасят различните полепвания върху повърхността на хлябовете. Домакините слагат валячета и топчета от тесто, които символизират гумно, кошери, къща или отделни животни: овце, кози, пчели, птичета. В някои случаи с тях се изобразява кръг, символизиращ слънцето, кръст, символизиращ кръстчец от снопи, розети, кукли, символизиращи човек, и т. н. Върху хлябовете могат да се изобразят и цели композиции (на Коледа – Вечерница, Боговица, на Гергьовден – кошари, стопански двор, рало с волове и орач, на Никулден – лодка или кораб, рибарска мрежа с улов, на сватбата – краваи с птички (с главите навътре, ако са момкови, и с главите навън, ако са момини).
Към втората група – самостоятелни скулптури, спадат т. нар. кукли – човешки фигури, великденска кошничка с яйца, бъчва на Трифон Зарезан, хлябове с птички или др. животни.
В третата група са класифицирани хлябове с немоделирана (плоска) украса, като например начертавания върху повърхността с помощта на пръст, на вилица, на огризка, кръгове, направени с чаша или цев, а така също и хлябовете с печати от просфорници.
Последната група се отнася за хлябове, украсени с чужди материали. Това са хлябовете с яйца, с пуканки, нанизани на гердан и окачени на сватбените хлябове, хлябове с плодове или семена, хлябове с набучен босилек и др.
Тази богата украса и символика е плод на творческото вдъхновение, копнеж по изобилие, щастие и радост през настъпващата година или съответния празник. През годините на комунизма това изкуство е било използвано и в социалистическата празнично-обредна система.
Твърдението, че обредните хлябове са християнски църковни атрибути и реквизити, не може да се приеме без уговорка. В светата евхаристия нафората и виното символизират тялото и кръвта на Христос. Хлябът в народните обреди има малко по-прагматични функции, най-често основната цел е постигането на здраве за добитъка и хората, плодородие, увеличаване на семейството и имота, опазване от зли сили и болести. Към тази цел са насочени и действията, извършвани с обредните хлябове – повдигане нависоко, за да растат високо житата, отделяне парче от хляба за духа, покровител на дома, натрупване на хлябовете един върху друг, за да се трупа богатството, и т. н. В обредните хлябове е въплътен стремежът към общо благополучие в дома. Това е основната идея в семантиката и пластиката на обредния хляб, което го прави своеобразен вид народно изкуство, създавано от сръчните ръце на българката.
Автор: Стефан Бонев
Източници: Хр. Вакарелски, „Етнография на България”