Писък на гайди, преплетени с тежки родопски гласове, отекват в душите на българите и разнасят емоция и сила, които са извън времето и едновременно дълбоко вкоренени във всеки един българин. Няма по-подходяща сцена за народната музика от широките поляни на Родопите!
След дългогодишно прекъсване, лятото на 2016 българските гайди отново огласиха Родопите под връх Рожен. Две години подред певци и инструменталисти се събират тук на събор-надпяване на българската народна песен.
Роженският събор има над стогодишна традиция. Първият събор е организиран през 1898 г. от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. През това място тогава е минавала границата между България и Османската империя. Тук жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата, се събирали на родови срещи, пеели български народни песни под съпровод на гайда, пекли агнета – чевермета на жар.
След Освобождението на Родопите от османската власт през 1912 г. Роженският събор запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането и ролята си на средище за хората от Средните Родопи.
Днес под връх Рожен се събират българите от всички краища на страната, както и тези пръснати по света. Под звуците на самобитния гайдарски оркестър „Сто каба гайди“ и многогласното българско народно пеене, Родопа планина празнува заедно с хората живата традиция на народното творчество и силата на българския дух.