Сукманената носия в Елхово – видове и ареал на разпространение
Автор: Добринка Костова, Христо Христов, Етнографско-археологически музей - Елхово Материалът е от 7-ми Годишник на РЕМ Пловдив, "Традицията в народната култура"
Големите миграционни и демографски промени в долината по долното течение на река Тунджа, Западна Странджа и Източен Сакар преди Освобождението и първите няколко десетилетия след това са обособили няколко основни типа женски носии, сред които преобладава сукманеният тип носия. При нея разнообразието се проявява предимно във вида и разположението на украсата по основния елемент в женското облекло – сукмана, с фонетичен вариант на изговаряне в този край – чукман.
Особено впечатляваща е преобладаващата елховска сукманена носия, с богатата си разноцветна везбена украса, която е призната за една от най-красивите традиционни женски носии в България, оценена твърде рано и получила голяма популярност. Доказателство за това е участието на елховски сукмани на международни изложби преди почти 100 години в Лондон и Рио де Жанейро. През 1920 г. в Англия се урежда голямо изложение в St. Albans, близо до Лондон. Устроени са 40 павилиона, за всяка държава по един. „В българския павилион към голямото разнообразие от различни предмети, в двата ъгъла са били изложени само един женски костюм от Къзъл-Агач (дн. Елхово) и един мъжки от Софийско, облечени на манекени.“ (Желязков 1988: 186). Елховският сукман предизвиква възхищението и интереса на англичаните. Същата изложба гостува по-късно и в Лондон – в двата големи салона на „Хайд Парк хотел“, един от първите големи хотели в Лондон, посещаван от богати американци, които се дивели пред красотата на женската носия от Елхово. На юбилейна изложба в Рио де Жанейро (Бразилия) през 1921 – 1922 г. България е представена само с два женски костюма, единият от Елхово и другият – от с. Балабунар, Карнобатско.
През 1936 г. в София се провежда IV конгрес на славянските географи и етнографи. Конгресът е най-голямото научно и културно събитие с международно участие, провеждано дотогава в следосвобожденска България. На конгреса участват 323 учени, от които 200 чужденци от 10 страни. След дебатите на конгреса учените са пожелали да посетят някой български край с интересни нрави, обичаи и красиви носии. Като такъв е посочен Елховският край и във връзка с гостуването на славянските учени, в читалище „Развитие“ е уредена голяма изложба на местни елховски носии. Учените толкова много се въодушевили от етнографските богатства на района, от красотата на пъстро извезаните женски носии, че един от гостите, професорът по славянска филология в Карловия университет в Прага – Матиас Мурко, възкликнал: „Красиво, хубаво, ала премного ни давате, та не сме в състояние в това кратко време всичко да поберем в себе си. Кое по-напред да гледаме?“ (Желязков 1988: 186; Пробуждане 1936: бр. 59).
Историческите обстоятелства определят ареала на тази сукманена носия от с. Факия на изток, до р. Марица и с. Главан на запад – единна по кройка и стил, но с различие на някои елементи – най-често газите, сърмата, полите, престилките и др.
Очарованието и неповторимостта на същинската елховска сукманена носия се определят от оригиналната орнаментика на основните елементи на костюма – сукман, риза, престилка, пояс и връхна дреха, в зависимост от сезона. (Вакарелски, Иванов 1942: 104). В изработката ѝ българката от този край влага много майсторство и любов, проявявайки богата фантазия и усет към красивото. Своя костюм елховката изработва в повечето случаи след усилена полска работа, на светлината на газената лампа, претворявайки в шевиците му мечтите си и стремежите си за любов и щастие. По дрехите греят в изключително богата цветова гама стилизирани геометрични, флорални, зооморфни и дори антропоморфни фигури.