Етнографският разказ на календара „Девойко, мари хубава“ 2026 започва още от корицата: майка в преселска носия от с. Нова Камена, Добруджа, кърми малкия си син. Този образ е ключът към всичко вътре – нишката на приемствеността, нишката на живота: от пазеното наследство до бъдещето, което ще ни надживее. Всяка носия по страниците не е просто дреха, а памет за дом и род, за регион и принадлежност.Календарът разказва приказката на сватбените обреди – чрез булчинските премени от с. Зорница (Бур­гаско), от с. Равна (Варненско), и от района на Разлог. Тези носии пазят спомена за светостта на венчавката и тежестта на семейните завети. Празничните костюми от Сливово и от района на Сандан­ски са като хоро – пъстри престилки, наситени червени акценти, метални пафти и накити, които отекват по калдъръма. Лазарската бяла сая от с. Пирин напомня за чистотата на моминството и за пролетния ритъм на общността – прага между детството и зрелостта.На североизток, в Алфатар, откриваме строгата дисциплина на композицията и вкуса към симетрията, а по Дунава хърцойската двупрестилчена носия от Сливо поле е урок по баланс между форма и движение. По Варненското Черноморие – в Солник, сред ваяшката общност – локалната идентичност се чете в престилките, в забраждането, в подбора на цветовете: устойчиви знаци на един жив код. В Родопите пък премяната на българомохамеданката от Малка Арда напомня, че българската културна тъкан е мозайка – пъстра и богата. Но дори и различни, носиите говорят на един език: езика на майсторството.Общата спойка между всички костюми е нишката – изпредена, изтъкана, извезана и пришита: бод по бод; гайтани и везмо; колани и тепелъци. Техники, пренесени през поколения, съхранени до днес и омагьосващи със своя разказ съвременните майстори. Този календар е пътуване във времето, през региони и съдби – от Добруджа до Пирин, от Рила и Родопите до Долното поречие на Дунав. Но над всичко той е обещание: народ, който уважава миналото си – има бъдеще.Разгръщайте внимателно страниците. Нека всяка носия ви срещне с красотата, сътворена от ръцете, но родена в душата на българката – онази, която с бодове и гайтани вплете в носиите красивата ни земя, надеждата за плодородие, здраве и дълголетие.

ФОНДАЦИЯ „ЖИВИТЕ БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ” изказва благодарности на всички консултанти, колекционери, приятели и съпричастни на инициативата, които с информация, съвети и помощ съдействаха за реализацията на проекта.Консултанти: д-р Христина Манова – директор на ИМ – РазлогКолекционери, консултанти и приятели: Диана Димова, колекционер; Ваня Александрова, колекционер; Ангел Стойков, колекционер; Сирхан Мустафов, колекционер; Росица Димитрова, колекционер; Борис Ракладжиев, колекционер; Светла Бонкова, колекционер.Официални благодарности на нашите домакини и приятели от: Исторически музей – гр. Разлог; Етнографски комплекс-СПА център, хотел, ресторант, конна база „Калимански хан“ – с. Калиманци, община Суворово, област Варна; Къща-музей „Елин Пелин“ – с. Байлово, община Горна Малина; с. Ковачевица – общ. Гърмен, обл. Благоевград.

Фотограф: Петър Петров  Дизайн&Маркетинг: Теменужка Петрова
за фондация „Живите български корени“
 
ФОНДАЦИЯ „ЖИВИТЕ БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ” е неправителствена организация, с цели, насочени основно към популяризиране на българското културно-историческо наследство. Настоящият календар е нашата молитва за България, която поднасяме на всички българи, които поддържат жива народната памет и се гордеят със своите български корени.

©Българските корени® е запазена търговска марка, притежание на Фондация „Живите български корени“, регистрирана съгласно българското законодателство. Всички материали, включително фотографии и текстове, са защитени от ЗАП. Забранено е да се използват марката и съдържанието на календара, включително копиране, разпространение или търговска препродажба, без предварително писмено разрешение от Фондацията.