Занаятът "Грънчарство", част 2

ЖИВАТА ГЛИНА – ОТВЪД МИСТИКАТА И МАГИЯТА

 

Продължение на част 1

 

 

В течение на вековете техниките се подобряват, стиловете, формите и украсите се обогатяват и грънчарството вече не е само занаят, който снабдява хората с вещи за бита от първа необходимост. По формата и украсата на съвременните грънчарски произведения се установява непрекъснатата традиция от първите векове на Българската държава и на Балканския полуостров. В тях няма следи от характерните черти на античната гръцка и римска керамика. Средновековни грънчарски находки във Велико Търново и други места от представителна трапезна керамика говорят за установяване на траен национален стил в това отношение.

 

Украсата на керамичните съдове и предмети е околовръстна, линеарна, рядко бива фигурална, с бяла или оцветена ангоба – глина, с която се измазва керамичното произведение, преди да се постави в пещта за изпичане. Керамичната орнаментика е обикновено геометрична и растителна, изразявана от древно време с примитивни рисунки в отвесни или хоризонтални линии и куки, писани с ръка или получени чрез потекла бяла боя. Заливането на съда с боя, изтичането й свободно на ивици по цялата повърхност на съда, при което остава да се вижда на места основният му цвят, достига своето съвършенство при троянските майстори грънчари.

 

Известни са три основни начина за добавяне на украса върху готовите съдове: украсяване чрез гравиране, чрез оцветяване и цветно рисуване, както и чрез моделиране и апликиране на добавъчни фигурки. Много често тези три метода могат да се видят комбинирани върху стените на грънчарските произведения.

Гравирането, наричано още шарене, дрàскани шàрки,  е околовръстно и свободно. При околовръстното се правят опасващи съдината прави черти или ивици от по няколко успоредни, теглени с гребен или каквато и да е назъбена пръчка. По същият начин се изтеглят и вълнообразни черти и ивици. При въртене на грънчарското колело се начертават и наклонени дъговидни и други форми на драскотини. При някои съдини, главно стомни и крондири, начертаните снопчета ивици биват широки като гердани около шийката им или концентрични при лещовидните съдове плоски. По ръбовете на съдовете се прилагат назъбвания, начупвания и др.

Със свободно гравиране се начертават и фигури на цветя, птици и други животни, а в редки случаи и на хора. Този начин на украса носи изключително художествено декоративен характер, напълно противоположен на първичното украсяване по празничните краваи.

Гравираната орнаментика по българските грънчарски произведения е последователно наследство от старославянските времена, главно в снопчестите околовръстни начертания. Що се отнася до фигуралните изображения от геометрично и друго естество, те отразяват влияние на средновековното изкуство на Балканите. В столицата на Втората българска държава (XII – XIV в.)Търново така украсяваната керамика, най-вече блюда, е била масово изработвана. Тази традиция стига до сравнително ново време (XIX в.) у старите грънчари в Габрово, Тетевен, Троян, Берковица и Трънско.

В по-ново време украсата с оцветени глини измества значително гравирането. Явяват се цветни околовръстни линеарни начертания. Оцветените глазури заемат почти целите външни площи на съдовете, като се нареждат в хармонични съчетания в определени редове и ивици, а все по-често тия ивици биват нарушавани с повличане на тоновете в една посока. Вследствие на това се сливат и придават особена пъстрота и раздвижване. Този начин на украса е един от най-честите в съвременното българско грънчарско изкуство.

Относно оцветяването в грънчарското изкуство може да се каже, че преобладават три тона: червеният, зеленият и жълтият. Синият напълно отсъства. Жълтият се получава автоматически от ангобата, когато се покрие с безцветна глазура.

Моделираната (скулптираната) украса в българските грънчарски творби се явява през XIX в. под чуждо влияние и е предназначена за градските среди. Състои се предимно от апликирани розети, листа, гроздове, човешки и животински фигури. Почти винаги са еднотонно глазирани. Съдовете с този тип украса биват произвеждани по-масово във връзка с Първото изложение в Пловдив през 1892 г. Това „майсторство няма връзка с традиционното грънчарство, както и разнообразните детски грънчарски играчки, приготвяни с калъпи през същото време.

Българската народна керамика трудно може да бъде класифицирана поради многофункционалността на някои от нейните изделия. Тя се дели на: кухненски съдове (гърнета, гювечи, тави, тенджери); трапезни съдове (стомни, кани, чаши, паници, крондири); обредни съдове (сватбарски съдове и крондири, купи за коливо, кадилници, купели за кръщаване и др.); стопански съдове (бояджийски кюпове, катраници, пушилки и хранилки за пчели, капаци и гърнета за варене на ракия); съдове за съхраняване на храни (кюпове, делви, гърнета, оцетници и др.). Освен това се изработват саксии, вази, тръби за вода, шапки за комини и какво ли още не.

Автор: Стефан Бонев

Източници:  Хр. Вакарелски, „Етнография на България”

 

Към предишната част...

 

Разгледай галерията със снимки!

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Българските корени е плод на любовта ни към България. Пътуваме  из страната и показваме културата и традициите, запазили се през вековете. Нека България пребъде!

За проекта
Не пропускай публикация!
Последни публикации:

„БЕЛА СЪМ БЕЛА, ЮНАЧЕ” календар 2020

November 1, 2019

„ДЕВОЙКО, МАРИ, ХУБАВА” – календар 2020

November 1, 2019

Галичка сватба, 2019 - ден 1, 13 юли

September 4, 2019

1/17
Please reload