top of page
Българските корени

Котленска празнична носия от края на 19 в. и началото на 20 век.

модели: Михаела Бакалова и Мария Иванова


Носията е от фонда на „Кьорпеевата къща“, или експозиция „Котленски градски бит“, Исторически музей – Котел


В края на ХIХ в. се обособява и роклената разновидност – преходна форма към градския костюм. Богатите местни котленски търговци и чорбаджии тръгват на хаджилък по Светите места, посещават екзотичните източни пазари и донасят красиви копринени платове, кадифета и атлази, тънки кашмирени щалове и скъпи кожи. На границата между традиционното общество и българските „модерни времена”, между възрожденското и европейското, се ражда и новото облекло, познато като „котленско” – красива атлазена рокля от фабричен плат, риза от тънко копринено платно, дълъг сатенен елек, с типичната тъмносиня божигробска престилка, украсена с щамповани бели ориенталски мотиви.


Крайчетата на забрадката, обримчена с кенета, са кръстосани на тила и зързани над ухото. Изящни сърмени колани със сребърни чапрази /пафти/, украсени с емайл, обгръщат грациозната снага на котленката, а тежки нанизи от пендари, метални гривни и пръстени, сребърни амулети – куни, допълват облеклото. Къса връхна дреха от сукно, подплатена с агнешка кожа, и обточена отпред с кожи от лисица, придава особена изисканост на жените, наричани „котленските кокони”.







Последни публикации

Виж всички

Comentarios


bottom of page