ПРАЗНИЧНАТА ЖЕНСКА НОСИЯ ОТ РАЗЛОГА. Втората половина на ХІХ век.
От фонда на Исторически музей - Разлог. Носията е показана в месец Март в календара "Девойко, мари, хубава" 2022, показващ шедьоври от българското културно-историческо наследство - традиционни народни костюми, носени от българката в края на XIX началото на XX век.
👉 Носията облече чаровницата от разложкото село Елешница - Ирена Пандева Irena Pandeva
👉 Празничната женска носия от втората половина на ХІХ век била богата и тежка. Жената от Разложко обличала дълга бяла кошуля (риза). Местните наричат кошуля ризата, която е цялостно украсена с цветни ивици, видими през страничните процепи на горната дреха, и с богата бродерия, която покрива уязвимите от външен поглед части от тялото, за да „не влезе злото от там“. Ръкавите на ризата са широки и дълги до китката, извезани в долния край с големи и красиви запески с лалета и обрамчени с ръчно плетена дантела.
🔸Върху ризата е облечен забун от памучен раиран плат със странични цепки, а отдолу – с наддавок с черен гайтан. Дрехата е с памучен пълнеж, тегелирана.
🔸Зимно време жените предпочитали клашник от вълнена тъкан. Обикновено горните дрехи – забун, антерия и клашник, са дълги, без ръкави и почти напълно покриват ризата, която се превръща така в долно облекло и намалява декорацията ѝ в някои части.
🔸В студено време към безръкавната дреха жените надяват ръкави от забунова материя, които се съединяват зад гърба чрез две успоредни шаечни лентички. В долния край ръкавите и на забуна, и на антерията се обръщали нагоре и се закопчавали с копче към лакътя (т. нар. капаци), за да се виждат шарената подплата и запеските на ризата. Различните връхни дрехи се шиели на ръка от терзия.
🔸Празничната аба, която се слага върху горната дреха, е без ръкави, ушита е от хубав тъмносин шаяк и затова е наречена синьявица. От кръста надолу от всички страни е украсена с пернати клинове с процепи долу. Краищата ѝ са дълги, за да се обърнат назад на „опретулькя“, за да се вижда забунът или антерията. Около раменете и изцяло по краищата абата била обточена с два реда гайтани. Пазвите от двете страни били украсени със зелени ивици – арчове.
🔸Върху нея се опасвал пояс с червен цвят, чиято роля е да пристяга и топли кръста, но и да държи обърнатите поли на абата. Върху пояса има престилка, изпъстрена с хоризонтални ивици с геометрична цветна украса в тях. Отгоре разложката невеста е с кадифен мънистен колан, закопчан със сребърни кръгли ковани пафти.
🔸Забрадена е с тъмночервен каврак, чиито краища минават под брадата и се връзват на тила. Това покриване на главата още веднъж подчертава статута ѝ на омъжена жена, която не може да излезе навън с непокрита глава.
🔸Обута е с бели чорапи с богато везмо на глезените, петата и пръстите. Носията завършва с хубави папуци на столчета (токчета), с червен пискюл.
❤️ Екипът на Фондация „Живите български корени“ благодари от сърце на Христина Манова – Директор на Исторически музей - Разлог
❤️ Зад красивото лице на Ирена стои млада жена, силно свързана с българския фолклор. Вижте какво разказва тя за себе си:
„Къстена съм на баба ми – Райна. Израснала съм в разложкото село Елешница. Преди няколко месеца завърших бакалавър със специалност ,,Българска народна хореография". Започнах работа като секретар на читалището в Елешница. Харесва ми да се занимавам с дейността на читалището, за повече развитие и по-добро бъдеще. Също така в свободното си време обичам да танцувам народни хора и танци.
За мен, както и за моето семейство българските традиции трябва да се запазят и да не позволяваме да ги губим, защото това е нашето богатство и наследство. Имам много спомени, свързани с традициите. Българският фолклор за мен е като извор на знания. С всеки изминал ден научаваш нещо ново и все по-интересно и завладяващо. Той ни възпитава и ни кара да търсим все повече и повече информация за миналото.
Усещането да облечеш носия на над 100 години е неописуемо. Разликата между новите носии и античните е, че като обличаш нова носия все едно обличаш цивилни дрехи, а когато облечеш стара носия имаш чувството че обличаш златни дрехи, защото тези носии не се намират вече лесно и са изчезващ вид. Бих облякла носия по какъвто и да е повод.
Защо обичам България? България – моята мила родина, моята майка! "
Фотограф: Petar Petrov
❤️ ФОНДАЦИЯ „ЖИВИТЕ БЪЛГАРСКИТЕ КОРЕНИ“ поднася благодарности на фирма Олком ЕООД, както и на дигитална агенция Богара ООД за подкрепата в издаването на този календар!