ЗЕЛЕН ПЛИСИРАН ФУСТАН ОТ РАЗЛОЖКО, ИЗРАБОТЕН ОТ ВЪЛНА, началото на ХХ век
Носията е показана в месец Февруари в календара за 2022, 14 листов, стенен, с народни носии „ПИРИНСКО ДЕВОЙЧЕ ОТ РАЗЛОГА“
❤ Носията облече Ива Топалова от Разлог.
❤ Костюмът е от фонда на Исторически музей - Разлог.
❤ Сърдечно благодарим на Община Разлог за подкрепата в издаването на този календар!
👉 Празнична носия за млади моми, окичена с накити и пафти, които изразяват готовността ѝ за промяна на статуса от мома в омъжена жена. Само лазарувалите вече моми имат право на празник да се накичат с накити, за да заявят пак, че вече са „свършени моми“ и могат да въртят дом и семейство.
На снимката момата е облечена в бяла риза (кошуля) с богата везбена ураса с по-ситни „запески“ – карамфилчета по ръкавите, а краищата им са обрамчени с червен конец. Отгоре е с тъмнозелен ситно плисиран фустан, изработен от вълна. Той е с кройка на рокля с прилепнала по торса горна част и зашита към нея плисирана пола, която придава овал на женския ханш. Фустанът е от началото на ХХ век, със затворена догоре пазва, украсена с две вертикални ленти от кадифе, над които се подава яката на ризата. Чак след 20-те години на ХХ век пазвата вече се изрязва по-дълбоко, за да се види отдолу украсената везана риза или нагръдникът от кадифе, сатен или коприна, сложен там.
В селата около Разлог и Якоруда предпочитан е сукманът със затворен елек на горнището, с кадифена яка и телени копчета, скрити под кадифена лента. Както може да се види – в най-различни цветове: ален (червен), винен (тъмночервен), резедав (светлозелен), орехов (кафяв), мастилен (наситено син), маслен (тъмнозелен), портокалов (оранжев) и др. Отзад фустанът бил „диплен или на ситни, или на едри плисета с три-пет линии, а отпред винаги от дясната страна под престилката имало малко джобче за пари и чесън против уроки.
Двуплатата престилка с къси ресни – „пушета“, обгръщаща тялото, е популярна за еднопрестилченото облекло във Велинградския край, но и за саяното в Разложката котловина, където е наречена „фута“.
На снимката момичето е с празнична престилка от 1912 г. – периода на Балканската война. В началото на ХХ век червеният цвят изпъква сред другите и става любим за жените от региона. Той неизменно присъства във връхната дреха или в най-видимия елемент – престилката, както и в шевиците по ризата. Жената сама изработва премяната си и затова не е случайно „написаното“ чрез символите там. Върху тази червена престилка са изобразени множество пауни, стъпили върху клон. Първо, това е времето, когато хората от този район с трепет очакват да се присъединят към Майка България и да скъсат с Османския васалитет. Българката чрез дрехата си показва своята християнска принадлежност, защото животинските изображения са забранени от Корана и правоверните не се „кичат“ с тях. Второ, неслучайно е избран символът на пауна – една любима в християнската иконография птица, свързана с идеята за Вечното Възраждане и красотата на Небесния Рай. По този начин и тя проявявала гордостта си.
Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като кичестите ресни подчертават празничния вид на облеклото.