• Tedy Mileva

ЗЕЛЕН ПЛИСИРАН ФУСТАН ОТ РАЗЛОЖКО, ИЗРАБОТЕН ОТ ВЪЛНА, началото на ХХ век


ЗЕЛЕН ПЛИСИРАН ФУСТАН ОТ РАЗЛОЖКО, ИЗРАБОТЕН ОТ ВЪЛНА, началото на ХХ век

Носията е показана в месец Февруари в календара за 2022, 14 листов, стенен, с народни носии „ПИРИНСКО ДЕВОЙЧЕ ОТ РАЗЛОГА“

❤ Носията облече Ива Топалова от Разлог.

❤ Костюмът е от фонда на Исторически музей - Разлог.

❤ Сърдечно благодарим на Община Разлог за подкрепата в издаването на този календар!

👉 Празнична носия за млади моми, окичена с накити и пафти, които изразяват готовността ѝ за промяна на статуса от мома в омъжена жена. Само лазарувалите вече моми имат право на празник да се накичат с накити, за да заявят пак, че вече са „свършени моми“ и могат да въртят дом и семейство.

На снимката момата е облечена в бяла риза (кошуля) с богата везбена ураса с по-ситни „запески“ – карамфилчета по ръкавите, а краищата им са обрамчени с червен конец. Отгоре е с тъмнозелен ситно плисиран фустан, изработен от вълна. Той е с кройка на рокля с прилепнала по торса горна част и зашита към нея плисирана пола, която придава овал на женския ханш. Фустанът е от началото на ХХ век, със затворена догоре пазва, украсена с две вертикални ленти от кадифе, над които се подава яката на ризата. Чак след 20-те години на ХХ век пазвата вече се изрязва по-дълбоко, за да се види отдолу украсената везана риза или нагръдникът от кадифе, сатен или коприна, сложен там.

В селата около Разлог и Якоруда предпочитан е сукманът със затворен елек на горнището, с кадифена яка и телени копчета, скрити под кадифена лента. Както може да се види – в най-различни цветове: ален (червен), винен (тъмночервен), резедав (светлозелен), орехов (кафяв), мастилен (наситено син), маслен (тъмнозелен), портокалов (оранжев) и др. Отзад фустанът бил „диплен или на ситни, или на едри плисета с три-пет линии, а отпред винаги от дясната страна под престилката имало малко джобче за пари и чесън против уроки.

ЗЕЛЕН ПЛИСИРАН ФУСТАН ОТ РАЗЛОЖКО, ИЗРАБОТЕН ОТ ВЪЛНА, началото на ХХ век

Двуплатата престилка с къси ресни – „пушета“, обгръщаща тялото, е популярна за еднопрестилченото облекло във Велинградския край, но и за саяното в Разложката котловина, където е наречена „фута“.

На снимката момичето е с празнична престилка от 1912 г. – периода на Балканската война. В началото на ХХ век червеният цвят изпъква сред другите и става любим за жените от региона. Той неизменно присъства във връхната дреха или в най-видимия елемент – престилката, както и в шевиците по ризата. Жената сама изработва премяната си и затова не е случайно „написаното“ чрез символите там. Върху тази червена престилка са изобразени множество пауни, стъпили върху клон. Първо, това е времето, когато хората от този район с трепет очакват да се присъединят към Майка България и да скъсат с Османския васалитет. Българката чрез дрехата си показва своята християнска принадлежност, защото животинските изображения са забранени от Корана и правоверните не се „кичат“ с тях. Второ, неслучайно е избран символът на пауна – една любима в християнската иконография птица, свързана с идеята за Вечното Възраждане и красотата на Небесния Рай. По този начин и тя проявявала гордостта си.

Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като кичестите ресни подчертават празничния вид на облеклото.

ЗЕЛЕН ПЛИСИРАН ФУСТАН ОТ РАЗЛОЖКО, ИЗРАБОТЕН ОТ ВЪЛНА, началото на ХХ век

Забрадена е със свободно пуснати краища с „кушак синджирлия“ с ален цвят и синджир от рози – откъдето идва и името на кърпата, която слагат в тържествени случаи. На краката е с плетени чорапи от фино пресукана вълнена прежда с червено на пръстите и петите. Обута е с цървули.

Върху престилката е сложен кадифен везан с мъниста колан. Обикновено той се слага на венчавката, защото коланът с пафти е задължителна съставка от „гиздилото“, дарено от мъжка страна на момата. Само при лазаруване тя може да се нагизди с всички невестински накити, които взема от майка си или от наскоро омъжилите се жени. Така показва, че вече е готова да встъпи в брак и да роди дете, т.е да промени социалния си статус и положение.

През ХХ век строгите порядки и забрани, които са се спазвали, започват да се размиват или да придобиват по-свободно тълкуване и момичетата на празник и по специален повод върху фустана (новата градска носия) слагали хубав колан, а отпред закопчаването му ставало с малки пафти, които в случая се възприемали като токи закопчалки, а не ритуално натоварените пафти, слагани при венчаване.

👉 Ива не е само красиво лице и слънчева усмивка. Вижте още за това родолюбиво девойче, в нейната визитка

ЗЕЛЕН ПЛИСИРАН ФУСТАН ОТ РАЗЛОЖКО, ИЗРАБОТЕН ОТ ВЪЛНА, началото на ХХ век

„Казвам се Ива и съм от Разлог, корените ми също са от тук. Израснала в този прекрасен град. Кръстена съм на прадядо ми, който се казваше Иван и на баща ми, който също се казва Иван. Най-много наблягам на ученето. Занимавам се с народни танци от 11 години, а наскоро започнах с народно пеене и свирене на тамбура. Редовно посещавам репетициите с най- голямо удоволствие! В моето семейство спазваме българските традиции и обичаи. Това, което ще разкажа не го помня, разказали са ми, но се гордея с това!

Всеки знае, че тук в Разлог посрещаме новата година със Старчевата. Рано сутрин на 1-ви януари някои жени и мъже обличат своите автентични разложки носии, другите кожи и всички задно със зурните и тъпаните прогонват злите духове. Аз съм родена през август 2004г., след 4 месеца идвало ред за новата година, когато за първи път едва бебе на 4 месеца съм била облечена с носия и съм излязла с цялото ми семейство на Старчевата. От тогава до

ден днешен аз не спирам да се обличам с носии и да спазвам българските традиции и обичаи!

Връзката ми с магията на българския фолклор главно идва от танците. Те ме карат да бъда себе си и да се чувствам истински жива!

Обичам родния си край и не мога да направя сравнение какво най-много харесвам тук. Обичам планините, обичам диалекта, обичам хората, спазващи традициите на този град, обичам всичко свързано с името Разлог!

Да облека носия на толкова години беше неописуемо чувство! Харесва ми да обличам народни носии и така се чувствам истинска българка!“

👉Снимките за календара се направени в рамките на проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.




81 преглеждания0 коментара