• Tedy Mileva

Празничен костюм, носен от началото до 40-те години на ХХ век, много характерен за Разлог


Празничен костюм, носен от началото до 40-те години на ХХ век, много характерен за Разлог

Празничен костюм носен от началото до 40-те години на ХХ век, много характерен за Разлог - месец Януари в каледдара за 2022 година - 14 листов, стенен, с народни носии „ПИРИНСКО ДЕВОЙЧЕ ОТ РАЗЛОГА“ ❤

👉 Костюмът е съставен от фустан „гезия” (джизия) в морав цвят - много обичан и характерен за разложкия край, изработен от домашно тъкан фин вълнен плат с различни отенъци. Горната част е прилепнала по торса със закопчаване догоре с добре прикрити телени копчета. От двете страни е апликирана украса от отвесни ленти от изрязано кадифе. Ръба около шията и ръкавите са също обшити с кадифе. Под гезията е облечена риза с широки ръкави, украсени със „запески” и завършек с голяма ръчно плетена дантела (принка). Кадифените апликации се съчетават красиво с празничната кадифена фута (престилка), извезана с цветя и украсен с черна дантела край. Върху нея е сложен кадифен колан с богата бродерия и обрамчване с бели мъниста по двете страни. Коланът се закопчава с малки кръгли сребърни пафти с релефно ажурно пафте, които довършват празничния вид на костюма. Краката са обути с фино изплетени бели чорапи с цветни украси по стъпалата и пръстите. Завършекът е с черни кожени кондурки със странично закопчаване. Главата е забрадена с кърпа, наречена в района ”каврак” – памучна или копринена с квадратна форма и красиви щампи по края. Прегъва се на две и двата края минават отзад и се връзват на „джуфка” от едната страна на главата. Косата е разделена на път, сплетена на две плитки, събрани в обща в долния край. Това прическа за омъжени жени, защото девойките се плетат на леса (многобройни малки плитчици) или четен брой плитки. В студено време към това градско облекло, като връхна дреха слагат контош /черното сако/ - къс до кръста с дълъг ръкав, от кадифе или сукно в чер или тъмносин цвят и яка от животинска кожа. Тези украси са за мома, която вече е главена или млада невеста, защото само те могат да се кичат. Гърдите й са украсени с медальон от сребърен синджир с пендар, на ушите си има сребърни обеци (мингуши), а на ръката шарнирна сребърна гривна. Красивия колан е закопчан със сребърни пафти, които да подчертаят статута й на вече обвързана, а цялостния й вид подсказва, че е от добро и заможно семейство.


Празничен костюм, носен от началото до 40-те години на ХХ век, много характерен за Разлог

❤ Носията облече Ралица Юрукова от Разлог

❤ Костюмът е от фонда на Исторически музей - Разлог.

❤ Сърдечно благодарим на Община Разлог/ Municipality of Razlog за подкрепата в издаването на този календар!

🌞 Ралица не е само красиво лице. Вижте още за това родолюбиво девойче, в нейната визитка тук:

„Казвам се Ралица Юрукова и уча международни отношения в СУ "Свети Климент Охридски". Обичам да прекарвам много време навън, сред природата, както и да пътувам и да посещавам нови места. Израснала съм в Разлог, както и цялото ми семейство. Името ми е типично българско име и затова родителите го харесали. Семейството ми уважава народните традиции. Може би първият ми спомен е, когато за пръв път взех участие в "Старчевата" в мечешки костюм, защото за мен беше изключително интересно да бъда малко по-различна от другите участници във фестивала. Самият факт, че съм родена в Разлог и участвам в "Старчевата" е предпоставка за това, че българският фолклор за мен е много специален и важен. Най-много харесвам това, че хората от моя край, продължават традицията и се интересуват от нея. Всички знаят обичаите и ги спазват ревностно, което не се среща навсякъде.

Да облечеш носия на повече от 100 години е уникално и неповторимо. Бих облякла носия винаги. Поводи, в моя град, се намират много, но най-вече обичам да нося носия на 1-ви януари. За мен България е раят на земята.“

👉 Снимките за календара се направени в рамките на проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

👉 Фотограф: Петър Петров




39 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички