ЖЕНСКА СВАТБЕНА ВЛАШКА НОСИЯ ОТ ПЛЕВЕНСКО от началото на ХХ век, показана от чаровната Александара Диновска от гр. Койнаре. Носията е от частната колекция на Таня Кировска - Граматикова, ценител и изследовател на традиционните костюми от Северна България.
👉Носия се състои от риза (камаша), богато везана с червени и черни конци по пазвата, полите и дължината на ръкавите, предна (бошадън на инте) и задна престилка (завелка или бошадън ън дърът), пояс, бели чорапи и бяла кърпа за глава (бробладъ), обшита от всички страни с пайети и мъниста. Предната престилка е по-дълга с втъкани цветя, а задната е червена и по-къса. Поясът е везан със същите орнаменти като ризата и е обточен с дантела.
Носията е показана на корицата на календара "Девойко, мари хубава" с народни носии за 2022.
Ето как Алекс Диновска представя себе си:
"Казвам се Александра Димитрова Диновска. Аз съм родена и израснала в едно малко градче, което се намира в Северна България. Името му е гр.Койнаре. ( Намира се в област Плевен)
Кръстена съм на своя дядо, който е носел името Андрей.
Средното си образование съм завършила в своя роден град - Койнаре. В момента съм студентка във ВТУ - 3-ти курс, специалност Начална и Специална училищна педагогика.
От малка вземам участие в танцовия състав на местното читалище. Любовта съм към фолклора дължа на своите роднини по майчина и бащина линия. В семейството ми се уважават и тачат българските народни традиции.
Усещането да облечеш носия на повече от 100 години е невероятно. Бих облякла народна носия отново, без значение какъв е повода.
Какво е за мен България? За мен България е всичко."
фотограф: Петър Петров