Грозделина Георгиева-СаватиноваБяла разложка фустанела, ежедневна работна лятна носия, характерна от началото до средата на ХХ век
Фустанелата се носела и като празнична лятна носия, обогатена с допълнителни украси и накити. Тя се е развила като олекотен вариант на фустана. Кройката ѝ е като на рокля – вталена по тялото и закопчана догоре с копчета в горната част, с пришита пола на плохи надолу. Украсата е от обкантване и апликиране с ивици кадифе по всички ръбове, пазва и поли. Долната част е уширена и наподобява харбала към полата.
Плата за тази дреха жените са тъкали от фабрична памучна прежда, като светлата основа е с вертикално райе в тъмен цвят. Платното се белело на реката няколко дни и по няколко пъти на ден се слагало да съхне на слънце, за да придобие желания вълнист вид на плата. Фустанелите били най-често бели, но и жълти, оранжеви, червени за моми и невести, а за възрастните, обратно – тъмни със светло райе. Когато били на работа на нивата, жените събличали фустанелите и обличали по-износени фустани, за да са чисти и красиви, когато ги сложат при прибиране.
Отдолу се обличала риза (кошуля) с широки ръкави, извезани с разложки „запески“ – цветя и къса дантела накрая.
Фустанелата при младите жени е препасана с „футен прескутник“ – на малки червени и зелени квадратчета и растителна ивица в бял цвят от всички страни. Връзките са дълги лашници, украсени с малки геометрични орнаменти, тъкани на стан без бърдо.
Главата е забрадена с бяла кърпа, наречена „бяло крайче“, украсена с „аспри“ по края.
На ушите има само обеци (мингуши), които малките момичета започват да носят от ранна възраст, след ритуалното пробиване на ушите им на Благовец (25 март).
Краката са с плетени от фина вълна чорапи, чиито пети и пръсти са с червен цвят и са обути с удобни кожени цървули. По жената винаги трябва да има апотропей (предмети, червен цвят или везба), който да я предпазва от „нечистите сили и помисли“, защото оставена навън, тя е подложена на опасност. По ръкавите на кошулята са извезани „запески“ – ,,кръстове“.
Носията облече Елица Парпарунова от Разлог.
Носията е притежание на род от Разлог.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.