top of page

Разложка антерия с жълти и черни ленти от началото на XX век

Това е празнична носия от края на ХІХ и началото на ХХ век. Забунът и антерията са горни дрехи с кройка, подобна на клашника. Може да са едноцветни или на райе. Имат бяла памучна, леко ватирана и тегелирана „постава“ (подплата). Носят се „на рамушка“, без ръкави при топло време и при работа, а за премяна се добавят ръкави, с което преминава в долна дреха под абата. В долния край на забуна е сложено допълнително парче от кадифе в цвят, различен от основния. Ако забунът е считан за местна и по-сиромашка дреха, то антерията навсякъде се приема за представително празнично облекло. Шие се от купен в Солун или Сяр памучен или копринен плат с разноцветни ивици. Тя е по-широка и разперена от забуна, често с добавени дълги ръкави със запретнати нагоре капаци. Двете части на дрехата се събират отпред, а извитата дълбока пазва е подчертана с пришита гайтанена украса.

Разложка антерия с жълти и черни ленти от началото на XX век
Разложка антерия с жълти и черни ленти от началото на XX век

Под нея е облечена бяла риза с украса с „трийния бод“ и „запески“ по пазвата, чийто червен цвят е ансамблово свързан с добавената червена лента по полите на жълто-черната антерия. Ръкавите на кошулята са украсени също със „запески“ и широка плетена дантела, за да се вижда и из под капаците на антерията.

Фустан „гезиа“ (джизия) в морав цвят, празничен костюм от началото до 40-те години на ХХ век

Особеностите на горна дреха с открита пазва и без ръкав изискват кошулята да е богато декорирана, а червеният цвят, възприет като апотропеен в народната култура, предпазва носителката на дрехата от „всичкото зло“, което може да я сполети. С времето тези знаци губят своето значение и това се възприема предимно като украса.

Фустан „гезиа“ (джизия) в морав цвят, празничен костюм от началото до 40-те години на ХХ век

В много студено време разложката жена обличала контош от син шаяк с дълги ръкави, подплатен с овча кожа и обточен с черен гайтан. Върху дрехата опасвала най-различни престилки, но най-празнична била „фута-бадаме“, носена със забун, антерия, клашник. Отгоре е сложен кадифен колан с мънистена украса, закопчан със сребърни ковани кръгли пафти, което ни показва, че костюмът е за млада омъжена жена.