Това е празничен костюм носен от началото до 40-те години на ХХ век, много характерен за Разлог. Костюмът е съставен от фустан „гезия” (джизия) в морав цвят - много обичан и характерен за разложкия край, изработен от домашно тъкан фин вълнен плат с различни отенъци. Горната част е прилепнала по торса със закопчаване догоре с добре прикрити телени копчета. От двете страни е апликирана украса от отвесни ленти от изрязано кадифе. Ръба около шията и ръкавите са също обшити с кадифе.
Кройката на кошорестия фустан вече е по-изчистена и едрите плохи се превръщат в едри плисета на пришитата пола, украсена с обръчи от кадифе в долната част. Ръба на полата е обшит с домашен плат с черен цвят. Под гезията е облечена риза с широки ръкави, украсени със „запески” и завършек с голяма ръчно плетена дантела (принка). Кадифените апликации се съчетават красиво с празничната кадифена фута, извезана с цветя и украсен с черна дантела край. Върху нея е сложен кадифен колан с богата бродерия и обрамчване с бели мъниста по двете страни. Коланът се закопчава с малки кръгли сребърни пафти с релефно ажурно пафте, които довършват празничния вид на костюма.
Краката са обути с фино изплетени бели чорапи с цветни украси по стъпалата и пръстите. Завършекът е с черни кожени кондурки със странично закопчаване.
Главата е забрадена с кърпа, наречена в района ”каврак” – памучна или копринена с квадратна форма и красиви щампи по края. Прегъва се на две и двата края минават отзад и се връзват на „джуфка” от едната страна на главата. Косата е разделена на път, сплетена на две плитки, събрани в обща в долния край. Това прическа за омъжени жени, защото девойките се плетат на леса (многобройни малки плитчици) или четен брой плитки.
В студено време към това градско облекло, като връхна дреха слагат контош /черното сако/ - къс до кръста с дълъг ръкав, от кадифе или сукно в чер или тъмносин цвят и яка от животинска кожа.
Тези украси са за мома, която вече е главена или млада невеста, защото само те могат да се кичат. Гърдите й са украсени с медальон от сребърен синджир с пендар, на ушите си има сребърни обеци (мингуши), а на ръката шарнирна сребърна гривна. Красивия колан е закопчан със сребърни пафти, които да подчертаят статута й на вече обвързана, а цялостния й вид подсказва, че е от добро и заможно семейство.
Носията облече Ралица Юрукова от Разлог.
Носията е от фонда на Исторически музей – Разлог.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.