Това празнично облекло е характерно за женени жени, които така пременени, излизали на мегдана, на хорото, ходели на годеж, на сватба, и т.н.
На снимката жената е облечена в бяла риза (кошуля) от литоткано памучно платно с богата везбена ураса – „запески“, от рози по ръкавите и извезан с червен конец „трийния бод“ по пазвения отвор. Ризата се скъсява съобразно с дължината на фустана. Отгоре е с тъмнозелен ситно плисиран фустан, изработен от фин вълнен плат. Той е с кройка на рокля – с прилепнала по торса горна част и зашита към нея ситно плисирана пола, украсена с пояси от по 2-3 ленти.
След 20-те години на ХХ век пазвата е изрязана по-дълбоко и отдолу се показва украсената везана риза. Овалната или квадратната пазва е обточена с богата везана на ръка сърмена украса и черен гайтан.
Препасана е с двуплата престилка, наречена „фута“ – черна, на отвесни ивици, запълнени с дребни растителни орнаменти, украсявана отстрани с т. нар. „зъбци“. Вързана е с тъкани на стан без бърдо върви за престилка, наречени лашници. Те са в ролята на пояс или колан от по-старинното облекло, където можеш да закрепиш везаната си кърпа. Тази фута, както и фустанът – с различни от аления цвят, са носени до средата на XX от омъжени и родили жени, като украсената със сърма пазва и страничите кичести ресни на футата подчертават празничния вид на облеклото и показват, че жената е от заможен род.
Забрадена е с „кушак синджирлия“ със свободно спуснати краища, в тъмночервен цвят, и синджир от рози (оттам идва името на кърпата), слагана е в тържествени случаи.
За компенсиране на скъсената риза и фустан, чорапите стават по-високи – черни или бели, до над коляното. Покрити са с плетени вълнени чорапи. Обувките са със странично закопчаване, както се носят градските жени.
В ризата на жени в плодоносна възраст задължително присъства червеният цвят – символ на кръвта и живота, докато шевицата при възрастните придобива по-тъмни цветове. Младата невеста подарява на бъдещата си свекърва богато избродирана риза, ако тя е сравнително млада, но ако вече е възрастна жена, ризата е по-бедна откъм орнаментация. Жената сама изработва тази своя премяна – която понякога играе ролята на долна дреха, а в друг случай се превръща и в горна дреха. Но независимо от това тя трябва да е везана с мисълта да предпази жената от „урадисване“ (урочасване). Силна е народната вяра и неслучайно облеклото е отразявало тези предавани векове наред знания за съхраняване на родното.
Заради удобството и женствения си вид фустанът става любима дреха в целия разложки край от началото до средата на ХХ век. Това е типичната преходна градска дреха в района, като има малки разлики в моделите и голямо разнообразие в цветовите предпочитания.
Носията облече Кристина Кърпачева от с. Елешница.
Носията е на род от с. Елещница.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.