Празничен зелен фустан от с. Елешница от първата половина на ХХ век

Това празнично облекло е характерно за женени жени, които така пременени, излизали на мегдана, на хорото, ходели на годеж, на сватба, и т.н.

На снимката жената е облечена в бяла риза (кошуля) от литоткано памучно платно с богата везбена ураса – „запески“, от рози по ръкавите и извезан с червен конец „трийния бод“ по пазвения отвор. Ризата се скъсява съобразно с дължината на фустана. Отгоре е с тъмнозелен ситно плисиран фустан, изработен от фин вълнен плат. Той е с кройка на рокля – с прилепнала по торса горна част и зашита към нея ситно плисирана пола, украсена с пояси от по 2-3 ленти.

Празничен зелен фустан от с. Елешница от първата половина на ХХ век
Празничен зелен фустан от с. Елешница от първата половина на ХХ век

След 20-те години на ХХ век пазвата е изрязана по-дълбоко и отдолу се показва украсената везана риза. Овалната или квадратната пазва е обточена с богата везана на ръка сърмена украса и черен гайтан.


Препасана е с двуплата престилка, наречена „фута“ – черна, на отвесни ивици, запълнени с дребни растителни орнаменти, украсявана отстрани с т. нар. „зъбци“. Вързана е с тъкани на стан без бърдо върви за престилка, наречени лашници. Те са в ролята на пояс или колан от по-старинното облекло, където можеш да закрепиш везаната си кърпа. Тази фута, както и фустанът – с различни от аления цвят, са носени до средата на XX от омъжени и родили жени, като украсената със сърма пазва и страничите кичести ресни на футата подчертават празничния вид на облеклото и показват, че жената е от заможен род.

Празничен зелен фустан от с. Елешница от първата половина на ХХ век

Забрадена е с „кушак синджирлия“ със свободно спуснати краища, в тъмночервен цвят, и синджир от рози (оттам идва името на кърпата), слагана е в тържествени случаи.