Ежедневна носия за млади жени – невести и моми, използвана до средата на ХХ век. Носията е показана в месец Ноември в календарът за 2022, 14 листов, стенен, с народни носии „ПИРИНСКО ДЕВОЙЧЕ ОТ РАЗЛОГА“
Носията облече Мария Коцакова от Разлог Костюмът е от фонда на Исторически музей - Разлог Сърдечно благодарим на Община Разлог за подкрепата в издаването на този календар!
Кошорест „надуен“ фустан – копчалия, ежедневна носия за млади жени е използвана до средата на ХХ век. Състои се от бяла риза със запески ,,лалета“, с бродирана с червен цвят пазва и голяма ръчно плетена дантела. Такава по-малка има и по полите на кошулята. Богатата пазвена украса с червен цвят – за предпазване от „лоши очи“, носят само младите булки и жени, от които се очаква да родят. Неслучайно една от най-тежките обиди за жена е да я нарекат „яловица“. Има обичаи и ритуали, които са спазвали, за да подсигурят успешно бъдещо майчинство. На много баяния, тежки лечебни практики и магични действия за сдобиване с рожба са се подлагали бездетните жени, защото най-важна е задачата ѝ – да продължи рода. Върху ризата се облича тъмен „кошорест“ фустан без ръкави от домашно тъкан вълнен плат. Горната част е по тялото, а дълбокият пазвен разрез се закопчава с копчета, затова го наричат и копчалия. На талията е пришита раздиплена пола на „гречки“ (широки плохи). Препасана е с фута, тъкана на вертикални ивици в червен, син и жълт цвят върху черна основа, с тънки цветни линии отстрани. Коланът е дълъг, завит няколко пъти около кръста, тъкан на стан без бърдо, с геометрични орнаменти. Краката са обути с черни едноцветни чорапи и цървули. Главата е покрита с две тънки забрадки. Долната е бяла, а отгоре е цветна – зелена, алена, морава и т.н. Когато работят, свалят горната забрадка и остават с бялата, която ги пази от жаркото лятно слънце. След приключване и прибиране отново слагат цветната шамия отгоре и се закичват с китка на път за дома. Главата на омъжената жена задължително трябва да е покрита, а и момата покрива косата си при работа, защото непокрити са само змейовите булки, вилите и самодивите. На ушите си имат мингуши – сребърни обеци на халкичка, което заедно с пръстена и мънистените накити е и позволената празнична украса за неомъжените жени. Този кошорест фустан заменя бялата аба в края на ХIX век и се носи и заедно с фабричната „гезия“ до 30-те години на ХХ век, но главно като работно облекло или от по-бедните моми, които го шият от домашно платно.
Носията показва красивата Мария от Разлог. А повече за нея можете да научите в тази визитка: "Казвам се Мария и съм кръстена на Богородица. Името за родителите ми е било специално, защото е имало опасност да ме загубят при раждането, но Господ е решил да ми даде шанс да живея. Тогава майка и татко избират да ме кръстат на Богородица. И двамата ми родители са от Разлог, а аз съм изцяло разложко девойче!
В момента съм студентка, сбъдвам мечтата си да стана фармацевт. Баща ми има ферма, сгушена в Пирин планина и аз обичам да прекарвам свободното си време там. Интересувам се от много неща, за мен няма няма непостижими граници, стига да можеш да си го представиш.
Моето семейство е пазител на традициите. Още от както се помня съм обличана в носия или като кукер. Винаги сме взимали участия в фолклорните традиции на Разлог всички от семейството. Мой любим и запомнящ се спомен е от 2012, когато сестра ми беше първото момиче пръв чауш, казано по нашенски. Спазваме всички традиции, които сме наследили от рода ни. Красотата и магията, особено около Нова година, това прави родния ми край незаменим. А аз ще бъда пазител на традициите докато съм жива, предавайки го за поколения напред.
Има една дума, която описва връзката ми с българския фолклор, а именно МЕРАК!
Да облека носия на над 100 години беше вълшебно преживяване. Не всеки има такава възможност, точно заради това моментът е специален. Бих облякла носия при всеки повод и разбира се задължително на Старчевата, която е вечна.
България за мен е красива, вълшебна, отличаваща се! А от нас младите зависи дали занапред ще е така."
фотограф: Петър Петров Снимките за календара се направени в рамките на проектa „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".