ЖЕНСКА ДВУПРЕСТИЛЧЕНА НОСИЯ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ РEГИОН.

XIX вeк. Носията е от фонда на Регионален Исторически музей - Велико Търново. Носията облече красивото момиче Виктория Минчева Окомплектоването на носията направи Д-р Миглена Петкова, етнограф, заместник-директор на РИМ – Велико Търново.

Ризата е от памучно ръчно тъкано платно, а кройката е тип бърчанка. Вратната извивка, ръкавите, пазвата и полите са бродирани с геометрични орнаменти от черни и червени вълнени конци, характерни за шевиците в централната част на Северна България. Пещемалът е съставен е от две части, съшити със зелени конци. Основният цвят е червен, прошарен с втъкани цветни геометрични и линеарни орнаменти. В долната част са пришити дантела, под нея – черна дантела, сърма, зелени шевици с брокати и черно кадифе. Престилката е вълнена, тип корянка, едноплата, ръчно тъкана. Основният фон е черен с ламени жълти нишки. През цялото поле е прошарена с разноцветни растителни орнаменти, а в долния край са добавени рози, рамкирани с ламе. Обрамчена е с лилаво зигзагообразно бие, черно кадифе и дантела. Коланът е вълнен, ръчно тъкан на кори, двулицев, основното поле е в червено, нашарено с геометрично орнаменти в композиция, в бял и син цвят. Допълнителна украса към колана е оформянето на двата края. На единия има квадратно парче с везмо, в другия се спускат ресни, обвити с разноцветни конци. Пафтите са неотменна част от облеклото на омъжената жена. Вярва се, че те притежават апотропейна сила, предпазвайки от зли сили и лош поглед. Представените пафти са лети, изработени от т. нар. сечанова сплав (30 ‰ сребро в съчетание с мед), с палметовидна форма. Апотропейната им функция се засилва от релефното изображение на змей, в средата на всяка една от пафтите. Чорапите са ръчно изплетени от червена вълнена прежда, с геометрични орнаменти в черно, жълто, зелено. Забрадката е копринена, тъмночервена. В трите края е декорирана с кафява дантела, фигури и мъниста, зашити със син шнур.

Повече за красивата Виктория можете да научите от нейната визитка: "Аз съм Виктория. Болярско момиче с лясковско детство. От Велико Търново Кръстена съм на двете ми баби: Величка и Веселка. Ученичка в ПЕГ “проф. д-р Асен Златаров", Велико Търново. Уча испански и английски език. За мен няма нищо по-приятно от това да се занимавам с деца и изкуство, като театър. Истината е, че винаги съм имала интерес към фотографията и моделството, просто са ми интересни. Няма какво да крия, вълнува ме всичко красиво и най-вече , което носи спокойствие и хармония в живота ми.

Моите родители, баби и дядовци винаги са ме възпитавали да уважавам българщината, която разбира се включва традициите. Аз съм родена на Еньовден и ако някой не знае, легендите за този ден са много и най-вече много магични. Може би това е и един от българските празници, които най-много усещам. Няма да крия - любимо ще ми остане завинаги минаването под венеца с билки. Няма да забравя, когато бях малка и ходех на село при дядо и баба. Сутрин, обед, вечер... Дядо пускаше народна музика и играехме с него. От детството ми имам спомени за забрадката на баба и колко се чудех защо я носи. Не парадирам, че имам силна връзка с българския фолклор, но съм закърмена с него и любовта ми е достатъчно силна, за да кажа че онова специално усещане продължава да живее в мен вече 18 години. Много обичам родния си край. Велико Търново е град с вековна история, празници, обичаи и силна любов към родината. С крепост като Царевец, няма начин да не си влюбен в родния си край. С тесните старинни улички, с всеки ъгъл пропит с история, на практика е невъзможно да обичаш друг град повече. Какво най-много харесвам в родния си край? О не знам, може би правилния отговор е чисто и просто: всичко. Какво е усещането да облечеш носия на над 100 години? Ами притеснително, усещах отговорността да я опазя и силното притеснение да не би да й се случи нещо, но ми хареса. Нямаше нужда да гълтам коремче, за да изглеждам добре на снимките или през две минути да оправям косата си. С носия на 100 години се чувствах достатъчно удобно, за да си помечтая за едно красиво бъдеще, в което носията е ежедневното ми облекло. Ако имам възможност бих обичала носия всеки ден. България е дом, пропит с история и характер, които ми създават само повод за гордост, че съм българка."

Фотограф: Петър Петров ФОНДАЦИЯ „ЖИВИТЕ БЪЛГАРСКИТЕ КОРЕНИ“ благодари на фирма Олком ЕООД както и на дигитална агенция Богара ООД за подкрепата в издаването на този календар!