Втората половина на ХІХ век. Носията е от колекцията на Таня Кировска-Граматикова ❤ ценител и изследовател на традиционните костюми от Северна България!
👉 Носията облече красивото момиче Галя Ненковска
👉 Зимната сукманена носия от село Лехчево, Монтанско се носи от късна есен до ранна пролет. Състои се от конопено-памучна туникообразна риза, сукман, престилка, колан с пафти, чорапи, долактанка (връхна дреха с ръкави до лактите) и червена забрадка. През зимата върху долактанката се облича и късак. Сукманът е късоклинест и се отличава с ярко червена, значителна по размери апликация, подсилена със сърмена украса и гайтани по пазвата. Долактанката по размери, материя, кройка и украса е като късака, но с по-малко апликации в талията, а с по-богата украса по ръкавите.
👉 Как красивата Галя представя себе вижте тук в нейната визитка:
"Аз съм Галя Ненковска. Моите корени са изцяло от Северозападната част на България, родена съм и съм израснала в гр.Койнаре, обл. Плевен. Изборът на име идва от дядо ми, кръстена съм на него, казва се Герго, аз с гордост и чест нося името си, което от своя страна значи “възвишен” и ме мотивира допълнително.
За себе си мога да кажа, че съм много целеустремена личност, обичам да съм заета с различни дейности и постоянно да съм продуктивна. На работното ми място се занимавам със счетоводни услуги, в момента уча магистър-счетоводство. Интересите ми са свързани с различни сфери от обществото, държа много на семейството ми и обожавам да прекарвам време с него, като неписан закон е! През останалото време обичам да излизам с приятели и да спортувам. Вълненията ми са свързани с малките неща от живота, радвам се на любовта, жестовете, вниманието и времето прекарано с любимите хора.
В семейството ми обичаме българските празници, аз лично от малка харесвам Лазаровден. Още от детските ми години в съзнанието ми, както и в сърцето ми, е останал споменът как родителите ми ме пременяха с народна носия и кошничка в ръка, за да обикалям къщите и да пея песни за здраве.
Българският фолклор и личността ми са свързани-нещо като две души в едно тяло. Усещам го в кръвта ми най-вече когато чуя музиката, а когато чуя гайда - настръхвам! Занимавам се непрофесионално с народни танци откакто се помня, от малка просто ми идва отвътре. Всеки има различен начин на възприятие на фолклора, за мен е удоволствие, кара ме се отпусна и да “избягам” от ежедневните ми задължения.
Най-много в родния ми край харесвам спокойствието, хармонията и уюта. Местните празници и традиции от хората се спазват по различен начин, но е важно желанието. Младите хора са тези, които трябва да се интересуват повече, да знаят и да се опитат да запазят традициите на българския фолклор. Това е една от мисиите ни в малкото ни градче и с гордост казвам, че се получава!
Когато облякох носията от село Лехчево се почувствах горда българка, красива и носеща дълга история върху себе си. Бих облякла носия отново, няма значение от повода. Дори желая да отбележа, че мои познати на сватбата си бяха с народни носии. Бих направила същото на своята сватба!
България е СИЛНА!"
👉 Фотограф: Петър Петров
❤️ ФОНДАЦИЯ „ЖИВИТЕ БЪЛГАРСКИТЕ КОРЕНИ“ поднася благодарности на фирма Олком ЕООД, както и на дигитална агенция Богара ООД за подкрепата в издаването на този календар!