Носията е показана в месец Септември в календара за 2022 година, 14 листов, стенен, с народни носии „ПИРИНСКО ДЕВОЙЧЕ ОТ РАЗЛОГА“
❤ Носията облече Елица Парапунова от Разлог
❤ Костюмът е притежание на род от Разлог.
❤ Сърдечно благодарим на Община Разлог/ Municipality of Razlog за подкрепата в издаването на този календар!
👉 Бяла разложка фустанела се носела и като празнична лятна носия, обогатена с допълнителни украси и накити. Тя се е развила като олекотен вариант на фустана. Кройката ѝ е като на рокля – вталена по тялото и закопчана догоре с копчета в горната част, с пришита пола на плохи надолу. Украсата е от обкантване и апликиране с ивици кадифе по всички ръбове, пазва и поли. Долната част е уширена и наподобява харбала към полата.
🔸 Плата за тази дреха жените са тъкали от фабрична памучна прежда, като светлата основа е с вертикално райе в тъмен цвят. Платното се белело на реката няколко дни и по няколко пъти на ден се слагало да съхне на слънце, за да придобие желания вълнист вид на плата. Фустанелите били най-често бели, но и жълти, оранжеви, червени за моми и невести, а за възрастните, обратно – тъмни със светло райе. Когато били на работа на нивата, жените събличали фустанелите и обличали по-износени фустани, за да са чисти и красиви, когато ги сложат при прибиране.
🔸 Отдолу се обличала риза (кошуля) с широки ръкави, извезани с разложки „запески“ – цветя и къса дантела накрая.
🔸 Фустанелата при младите жени е препасана с „футен прескутник“ – на малки червени и зелени квадратчета и растителна ивица в бял цвят от всички страни. Връзките са дълги лашници, украсени с малки геометрични орнаменти, тъкани на стан без бърдо.
🔸 Главата е забрадена с бяла кърпа, наречена „бяло крайче“, украсена с „аспри“ по края.
🔸 На ушите има само обеци (мингуши), които малките момичета започват да носят от ранна възраст, след ритуалното пробиване на ушите им на Благовец (25 март).
🔸 Краката са с плетени от фина вълна чорапи, чиито пети и пръсти са с червен цвят и са обути с удобни кожени цървули. По жената винаги трябва да има апотропей (предмети, червен цвят или везба), който да я предпазва от „нечистите сили и помисли“, защото оставена навън, тя е подложена на опасност. По ръкавите на кошулята са извезани „запески“ – ,,кръстове“.
👉 Носията показва нежната Елица от Разлог. А повече за нея можете да научите в тази визитка: "Аз съм Елица. Израснала съм в град Разлог в семейство на разложени кореняци. Кръстена съм на Елица от филма "Време разделно", защото родителите ми много я харесвали и решили да нося нейното име. Освен това е типично българско име, което още повече ги мотивирало да ме кръстят по тази начин.
Уча българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Обичам да чета книги и да се разхождам в планината. Интересувам се много от българския фолклор. Много пътувам както в България, така и в чужбина.
Израснала съм в семейство, което обожава българския фолклор и уважава народните традиции. Именно моите родители ми предадоха тръпката по традицията. Моят първи спомен е участието ми като чауш в Старчевата, когато бях на около 4 години, когато баща ми беше изключително развълнуван да ме облече в кожи. Баща ми е част от Старчевата от много малък, знае много за фолклора, освен това е занаятчия и обработва кожите за чаушите. Като цяло, аз съм закърмена с идеята за фолклора и чувството да имаш късмета да си част от българския фолклор е неповторимо.
В моя роден край най-много харесвам това, че традициите се пазят и в тях участват хора на всякаква възраст, дори няколкомесечни бебета. Всички обичаи представляват интерес за тукашното население, което е прекрасен пример за следващите поколения.
Често се обличам в носия. Чувството да облечен дреха на толкова години е като да носиш историята в себе си. Неповторимо! Бих облякла носия по всякакъв повод, а в Разлог често се намират поводи за това.
За мен България е невероятно място, което заслужава кътче в сърцето на всеки."
👉 фотограф: Петър Петров
👉 Снимките за календара се направени в рамките на проектa „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“