• Tedy Mileva

Бяла разложка фустанела, ежедневна работна лятна носия, характерна от началото до средата на ХХ век


Бяла разложка фустанела, ежедневна работна лятна носия, характерна от началото до средата на ХХ век

Носията е показана в месец Септември в календара за 2022 година, 14 листов, стенен, с народни носии „ПИРИНСКО ДЕВОЙЧЕ ОТ РАЗЛОГА“

❤ Носията облече Елица Парапунова от Разлог

❤ Костюмът е притежание на род от Разлог.

❤ Сърдечно благодарим на Община Разлог/ Municipality of Razlog за подкрепата в издаването на този календар!

👉 Бяла разложка фустанела се носела и като празнична лятна носия, обогатена с допълнителни украси и накити. Тя се е развила като олекотен вариант на фустана. Кройката ѝ е като на рокля – вталена по тялото и закопчана догоре с копчета в горната част, с пришита пола на плохи надолу. Украсата е от обкантване и апликиране с ивици кадифе по всички ръбове, пазва и поли. Долната част е уширена и наподобява харбала към полата.

🔸 Плата за тази дреха жените са тъкали от фабрична памучна прежда, като светлата основа е с вертикално райе в тъмен цвят. Платното се белело на реката няколко дни и по няколко пъти на ден се слагало да съхне на слънце, за да придобие желания вълнист вид на плата. Фустанелите били най-често бели, но и жълти, оранжеви, червени за моми и невести, а за възрастните, обратно – тъмни със светло райе. Когато били на работа на нивата, жените събличали фустанелите и обличали по-износени фустани, за да са чисти и красиви, когато ги сложат при прибиране.

🔸 Отдолу се обличала риза (кошуля) с широки ръкави, извезани с разложки „запески“ – цветя и къса дантела накрая.

🔸 Фустанелата при младите жени е препасана с „футен прескутник“ – на малки червени и зелени квадратчета и растителна ивица в бял цвят от всички страни. Връзките са дълги лашници, украсени с малки геометрични орнаменти, тъкани на стан без бърдо.

Бяла разложка фустанела, ежедневна работна лятна носия, характерна от началото до средата на ХХ век

🔸 Главата е забрадена с бяла кърпа, наречена „бяло крайче“, украсена с „аспри“ по края.

🔸 На ушите има само обеци (мингуши), които малките момичета започват да носят от ранна възраст, след ритуалното пробиване на ушите им на Благовец (25 март).

🔸 Краката са с плетени от фина вълна чорапи, чиито пети и пръсти са с червен цвят и са обути с удобни кожени цървули. По жената винаги трябва да има апотропей (предмети, червен цвят или везба), който да я предпазва от „нечистите сили и помисли“, защото оставена навън, тя е подложена на опасност. По ръкавите на кошулята са извезани „запески“ – ,,кръстове“.

👉 Носията показва нежната Елица от Разлог. А повече за нея можете да научите в тази визитка: "Аз съм Елица. Израснала съм в град Разлог в семейство на разложени кореняци. Кръстена съм на Елица от филма "Време разделно", защото родителите ми много я харесвали и решили да нося нейното име. Освен това е типично българско име, което още повече ги мотивирало да ме кръстят по тази начин.

Уча българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Обичам да чета книги и да се разхождам в планината. Интересувам се много от българския фолклор. Много пътувам както в България, така и в чужбина.


Бяла разложка фустанела, ежедневна работна лятна носия, характерна от началото до средата на ХХ век

Израснала съм в семейство, което обожава българския фолклор и уважава народните традиции. Именно моите родители ми предадоха тръпката по традицията. Моят първи спомен е участието ми като чауш в Старчевата, когато бях на около 4 години, когато баща ми беше изключително развълнуван да ме облече в кожи. Баща ми е част от Старчевата от много малък, знае много за фолклора, освен това е занаятчия и обработва кожите за чаушите. Като цяло, аз съм закърмена с идеята за фолклора и чувството да имаш късмета да си част от българския фолклор е неповторимо.

В моя роден край най-много харесвам това, че традициите се пазят и в тях участват хора на всякаква възраст, дори няколкомесечни бебета. Всички обичаи представляват интерес за тукашното население, което е прекрасен пример за следващите поколения.

Често се обличам в носия. Чувството да облечен дреха на толкова години е като да носиш историята в себе си. Неповторимо! Бих облякла носия по всякакъв повод, а в Разлог често се намират поводи за това.

За мен България е невероятно място, което заслужава кътче в сърцето на всеки."

👉 фотограф: Петър Петров

👉 Снимките за календара се направени в рамките на проектa „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“





132 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички