Разложки „кошорест фустан“, края на XIX век.

Носията е показана в месец Август в календара за 2022, 14 листов, стенен, с народни носии „ПИРИНСКО ДЕВОЙЧЕ ОТ РАЗЛОГА“

❤ Носията облече Радост Димитрова от Разлог

❤ Костюмът е от фонда на Исторически музей - Разлог

❤ Сърдечно благодарим на Община Разлог/ Municipality of Razlog за подкрепата в издаването на този календар!

👉 Разложкият „кошорест фустан“ заменя абата в края на XIX век и през първите десетилетия на ХХ век. Изработен е от домашно тъкан вълнен плат с щръкнали едри плохи, наречени „гръчки“. Пазвата повтаря тази на абата и е V-образна. Тя, полите и ръкавите са обточени с черен кадифен плат. Отдолу се облича риза (кошуля) с украсен с бродерия пазвен разрез, наричан трийния бод, а около него има бродерия на същите запески, които са на ръкавите. Ръкавите са широки, извезани със запески, завършващи с богата ръчно плетена дантела, която се подава под ръкава на фустана.

🔸 Празничните и невестинските ризи са богато украсени с шевици, които имат защитна функция. Тя се носи с гордост от жените и се предава от поколение на поколение, за да ги пази от зли сили. Сред видовете шевици има цветя, звезди, порти, рудане, клещи и т.н. Досега са познати 28 вида, които се носят от жените в различна възраст. Най-малките – децата, носят горски ягоди, наречени „звоници“, следват неомъжените, а после вече омъжените жени и свекървите им. Чрез повтарянето на символите от запески, правени преди повече от век, жените се явяват най-сигурният пазител и продължител на народните традиции и знание. Изследователите на това народно изкуство твърдят, че запеските са характерни и произхождат само от Разлог и са разпространени и в други селища от района (като Сапарева баня) от изселници.

🔸 Опасването е с „прачки“ – двуплата фута на вертикални цветни ивици, с дребни растителни елементи в тях. Основата е черна, а линиите и елементите са в червено, зелено и жълто, като кръвта, тревата и слънцето, без което нищо няма да е живо.

🔸 Отгоре е сложен мънистен колан с извезани цветя, закопчан отпред с кръгли пафти. На краката са обути бели чорапи и цървули.

🔸 Главата е покрита с жълт кушак, украсен с цветя и дълги ресни по краищата, които са кръстосани и се спускат свободно по раменете. Изключително важно е омъжената вече жена да не ходи с непокрита глава. Така може да я вижда само мъжът ѝ у дома.

Това е празнично облекло на млада булка, която вече може да носи пафти и да покрива главата си с кушак, когато отива да налива вода.

👉 Носията облече красивото разложко младо момиче Радост Димитрова от Разлог. Повече за нея можете да научите в нейната визитка:

"Кръстена съм на баба ми Радка, но майка ми харесвала много името Радост и затова решили да бъде малко по-различно от Радка. Аз съм Радост Димитрова. На 17 години съм. Занимавам се с народни танци, народно пеене и посещавам театрална трупа. Обичам тези дейности и ги посещавам с интерес.

Моите корени са от различни краища на България. Родителите на майка ми - дядо ми е Берковица, а баба ми отНово Ловча. Родителите на баща ми - дядо ми е от Марево, а баба ми от Левуново. Аз обаче съм родена и израснала в Разлог. Обичам и в кръвта са ми тукашните музика и танци. Запалих се по народните танци, когато започнах да посещавам танцовия състав”Разложенче” в читалището в Разлог. Когато чуя зурната и ударите на тъпана нещо в мен трепва. Обичам народната музика и я ценя.

Харесвам всичко свързано с родния ми край. Тук спазваме всички местни празници. Най-приятната за мен е ежегодния карнавал “Старчевата”. Имам толкова много спомени, запечатани дълбоко в сърцето ми, свързани с народните традиции в Разлог.

Когато облека стара народна носия се пренасям се в миналото. Сякаш усещам емоциите на жената, която я е носила. Усещането е неописуемо. Обичам да нося народна носия и обличам доста често по различни поводи.

За мен България е живот, тръпка, топлина в сърцето."

👉 фотограф: Петър Петров

👉 Снимките за календара се направени в рамките на проектa „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“