Кошорест „надуен“ фустан – копчалия

Ежедневна носия за млади жени – невести и моми, използвана до средата на ХХ век.

Кошорест „надуен“ фустан – копчалия

Състои се от бяла риза със запески ,,лалета“, с бродирана с червен цвят пазва и голяма ръчно плетена дантела. Такава по-малка има и по полите на кошулята. Богатата пазвена украса с червен цвят – за предпазване от „лоши очи“, носят само младите булки и жени, от които се очаква да родят. Неслучайно една от най-тежките обиди за жена е да я нарекат „яловица“. Има обичаи и ритуали, които са спазвали, за да подсигурят успешно бъдещо майчинство. На много баяния, тежки лечебни практики и магични действия за сдобиване с рожба са се подлагали бездетните жени, защото най-важна е задачата ѝ – да продължи рода.

Върху ризата се облича тъмен „кошорест“ фустан без ръкави от домашно тъкан вълнен плат. Горната част е по тялото, а дълбокият пазвен разрез се закопчава с копчета, затова го наричат и копчалия. На талията е пришита раздиплена пола на „гречки“ (широки плохи). Препасана е с фута, тъкана на вертикални ивици в червен, син и жълт цвят върху черна основа, с тънки цветни линии отстрани. Коланът е дълъг, завит няколко пъти около кръста, тъкан на стан без бърдо, с геометрични орнаменти. Краката са обути с черни едноцветни чорапи и цървули.

Главата е покрита с две тънки забрадки. Долната е бяла, а отгоре е цветна – зелена, алена, морава и т.н. Когато работят, свалят горната забрадка и остават с бялата, която ги пази от жаркото лятно слънце. След приключване и прибиране отново слагат цветната шамия отгоре и се закичват с китка на път за дома.

Главата на омъжената жена задължително трябва да е покрита, а и момата покрива косата си при работа, защото непокрити са само змейовите булки, вилите и самодивите.

На ушите си имат мингуши – сребърни обеци на халкичка, което заедно с пръстена и мънистените накити е и позволената празнична украса за неомъжените жени. Този кошорест фустан заменя бялата аба в края на ХIX век и се носи и заедно с фабричната „гезия“ до 30-те години на ХХ век, но главно като работно облекло или от по-бедните моми, които го шият от домашно платно.

---

---

Носията облече Мария Коцакова от Разлог. Носията е от фонда на Исторически музей – Разлог.

Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.

В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.

Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.

Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.

Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.