Края на XIX век – първите десетилетия на ХХ век
Разложкият „кошорест фустан“ заменя абата в края на XIX век и през първите десетилетия на ХХ век. Изработен е от домашно тъкан вълнен плат с щръкнали едри плохи, наречени „гръчки“.
Пазвата повтаря тази на абата и е V-образна. Тя, полите и ръкавите са обточени с черен кадифен плат. Отдолу се облича риза (кошуля) с украсен с бродерия пазвен разрез, наричан трийния бод, а около него има бродерия на същите запески, които са на ръкавите. Ръкавите са широки, извезани със запески, завършващи с богата ръчно плетена дантела, която се подава под ръкава на фустана.
Празничните и невестинските ризи са богато украсени с шевици, които имат защитна функция. Тя се носи с гордост от жените и се предава от поколение на поколение, за да ги пази от зли сили. Сред видовете шевици има цветя, звезди, порти, рудане, клещи и т.н. Досега са познати 28 вида, които се носят от жените в различна възраст. Най-малките – децата, носят горски ягоди, наречени „звоници“, следват неомъжените, а после вече омъжените жени и свекървите им. Чрез повтарянето на символите от запески, правени преди повече от век, жените се явяват най-сигурният пазител и продължител на народните традиции и знание. Изследователите на това народно изкуство твърдят, че запеските са характерни и произхождат само от Разлог и са разпространени и в други селища от района (като Сапарева баня) от изселници.
Опасването е с „прачки“ – двуплата фута на вертикални цветни ивици, с дребни растителни елементи в тях. Основата е черна, а линиите и елементите са в червено, зелено и жълто, като кръвта, тревата и слънцето, без което нищо няма да е живо. Отгоре е сложен мънистен колан с извезани цветя, закопчан отпред с кръгли пафти. На краката са обути бели чорапи и цървули.
Главата е покрита с жълт кушак, украсен с цветя и дълги ресни по краищата, които са кръстосани и се спускат свободно по раменете. Изключително важно е омъжената вече жена да не ходи с непокрита глава. Така може да я вижда само мъжът ѝ у дома.
Това е празнично облекло на млада булка, която вече може да носи пафти и да покрива главата си с кушак, когато отива да налива вода.
Пафтите се смятат за най-женския накит, защото се слагат при женитбата и бележат прехода в социалния статус от мома в омъжена жена. Момите не могат да носят пафти, а само невестите, защото ролята на този метален накит е да предпазва детеродните им органи, за да могат да дарят семейството с деца. Изключение е лазарският ритуал, когато момите се окичват с всички накити за невести, за да покажат, че вече са готови да встъпят в новата инициация.
Заради удобството и женствения си вид тя става любима дреха в Разложкия край до средата на ХХ век. По изображенията на старите снимки се вижда как момичета от една възраст са се заснели в носия – традиционна за района, и фуста с контош. Една такава смесица ни разкрива многообразието в разбирането, вкусовете, начина на живот, социалното положение, но и нивото на еманципация в тези планински райони.
Това празнично облекло е характерно от готовите за женитба моми, които така приготвени, излизали на мегдана, на хорото, ходели на годеж или на сватба и т.н.
Само на сватбата момата носи всичко, подарено ѝ от семейството на жениха. Целта е да се покаже освен статуса на семейството, в което отива, така и да предпази жената, за да изпълни тя и най-важната си роля в живота – да стане майка.
Носията облече Радост Димитрова от Разлог. Носията е от фонда на Исторически музей – Разлог.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.