Празнична женска носия – фустан, от Разложко
- Грозделина Георгиева-Саватинова
- 23.06.2021 г.
- време за четене: 3 мин.
Началото на XX век
Носията е от първите десетилетия на ХХ век, като новата дреха фустан показва прехода от традиционно към градско облекло. Заради удобството и женствения си вид тя става любима дреха в Разложкия край до средата на ХХ век.
На снимката момата е облечена в бяла риза (кошуля) от литоткано вълнено платно с богата везбена украса – „запески“, от лалета и карамфилчета по пазвата и ръкавите, с ръчно плетена дантела, обрамчваща ръкавите и къса по полите. Отгоре е с кафяв ситно плисиран фустан, изработен от тънък вълнен плат, украсен с цветни ленти в по-светъл жълт цвят по полите. Той е с кройка на рокля с прилепнала по торса горна част и зашита към нея плисирана пола, която подчертава женския ханш. При слънчево време играта на светлината създава причудливи форми при движението на жената в плисираната пола. След 20-те години на ХХ век пазвата е изрязана по-дълбоко и отдолу се показва украсената везана риза. Овалната или квадратната пазва е обточена с богата гайтанена, ширитена и пришита на ръка сърмена украса.
Препасана е с двуплата престилка, наречена „фута на прачки“, с отвесни цветни ивици, запълнени с дребни растителни орнаменти, а страните са обрамчени с къси ресни – „пушета“. Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като страничните кичести ресни подчертават празничния вид на облеклото.
Забрадена е с кушак „синджирлия“ с ален цвят и синджир рози – откъдето идва и името на кърпата, която се слага в тържествени случаи.
Краката са обути с плетени вълнени чорапи, с червено на пръстите и на петите, което се прави, за да ги предпази от зли очи, а и да разчупи монотонността на бялото. Обута е с чехли, както се носят градските моми. Това е празнична носия за моми и млади булки, като разликата между тях е в окичването с накити и пафти, които определят статуса на вече омъжената жена.
Ризата за моми и млади невести е богато украсена, защото тя е най-близо до тялото и трябва да го предпази от нараняване. Невестинската риза се пази цял живот и с нея обличат жената при погребването ѝ, за да се разпознаят с мъжа си на „оня свят“. Тя е една от най-ритуално натоварените части от облеклото, затова се пази цял живот. Ако бъде открадната, чрез нея може да се направи най-тежката магия на притежателката ѝ, но и чрез нея може да се разваля магия. Кошулята е старото название на риза, а и такова е запазено в целия славянски свят. В ризата на младите жени задължително присъства червеният цвят – символ на кръвта и живота, докато шевицата при възрастните придобива по-тъмни цветове.
Младата невеста подарява на бъдещата си свекърва богато избродирана риза, ако тя е сравнително млада, но ако вече е възрастна жена, ризата е по-бедна откъм орнаментация. Невестинската риза се изработва специално и при ушиването ѝ, за да се подсили предпазната ѝ роля, има малки дефектни бодове, за да не може жената да бъде урочасана. Силна е народната вяра и неслучайно облеклото е отразявало тези предавани векове наред знания за съхранение.
Носията облече Хелена Кърджиева от Разлог. Носията е от фонда на Исторически музей – Разлог.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.
Comentários