Използван до средата на ХХ век
Ежедневна носия за възрастна жена, използвана до средата на ХХ век.
Състои се от бяла риза с изчистена пазва и украса по широките ръкави със запески ,,звездици“ и ръчно плетена дантела. Ризата неслучайно е без украса по пазвата, защото жената е вече родила и няма нужда от защита. Украсата по ръкавите е геометрична, а не разцъфнал цвят, който чака да бъде откъснат. Трябва да се подчертае, че българката и в работно облекло иска да е красива.
Върху нея се облича тъмен фустан от домашно тъкан вълнен плат. Горната част е по тялото, с дълбок остър пазвен разрез и пришита ситно плисирана пола.
Препасана е с фута, тъкана на вертикални линии в червено и синьо върху черна основа, със странични ивици с цветя. Коланът е дълъг, тъкан на стан без бърдо, с цветни орнаменти, наречен лашник, завива се няколко пъти около кръста. По същия начин се изработват и връзки за престилките, които са цветни, защото основата е многоцветна и се получават различни геометрични орнаменти при направата. Те освен функционално имат и декоративно значение, защото в Разложко пафти не могат да носят неомъжените млади жени.
Краката са обути с черни чорапи и цървули.
Главата е покрита с тънка морава забрадка – „каврак“, а за по-голяма представителност се слага отгоре кушак или вълнена кърпа в тъмен цвят. Металната украса е само от обеци – сребърна плочка с халкичка.
Такова е работното облекло на родили вече жени или на жени на възраст над 40 години. При работа или в ежедневието в дома тези жени не слагат накити, защото няма за кого да се кичат и да пазят тялото си, защото вече са родили своите деца.
Носията облече Мария Варсанова от Разлог.
Носията е притежание на род от Разлог.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.