Донесена в Разложко от българите, преселници от селата Баница, Каракьой, Горно Броди в Серско (дн. Гърция).
Hосията е донесена в Разложко от българите, преселници от селата Баница, Каракьой, Горно Броди в Серско (дн. Гърция). Даже по името на връхната дреха е известен като горнобродски шутак, каваде.
Костюмът е съставен от дълга риза (кошуля), която е стигала до глезена на жената. Платното за кошули се тъче лито от доста ръчно изпреден дебел памук за основа и за вътък на хоризонтален стан с ширина около 35-40см.
Кошулята е с бродерия в долния край, най-често с геометрични орнаменти, разположени като обрамчваща ивица по полите на цялата дреха. Везбата е изпълнена с дебели памучни конци – т.нар контурен пълнеж бод. Същата орнаментика някога се е изпълнявала на стан. Бодовете се подреждат така, че оформят плътна шевица с преобладаващ червен или моравцвят, а образуваните фигури се обточват с черен кант. В краищата на ръкавите също може да има бродерия.
При липса на везана пазва на кошулята и при широко отворена пазва на горната дреха в общата композиция на костюма се стига до появата на един допълнителен елемент в облеклото, наречен нагръдник. Той се прави от памучно или кадифено парче плат, което може да бъде и с лека украса по средата, на което се поставя връв, с която се окачва за врата.
Горната дреха е без ръкави, затова се нарича каваде или шутак (от „шуто“ безухо, без ръкави). Той е изработен от памученплат или кадифе, къс до или над коленете, със силно стърчащи клинове, за да се оформи трапецовидна форма в долната част, обточен е с няколко ката черен гайтан по раменната извивка в долния край и на пазвата. Цялата лицева част е на „вафлички“ от малки квадратчета или ромбчета, които са допълнително направени на ръка.
Отдолу по полите се пришива ивица от кадифено парче, ватирано или подплатено, тегелирано и обточено с черен гайтан, наречено „пала“.
В студено време шутакът се допълва от ръкави, изработени от кадифе, но с цвят, различен от основния, които понякога в края завършват с фина дантела. Ръкавите са свързани с връзки или тънко парче плат, които се прехвърлят над рамената и минават през гърба на жената. Препаската е домашно тъкан пояс, по който има кафяви, зелении жълти ивици, разположени вертикално. Той пристяга дрехата, събира предниците и държи разперени полите. Престилката е двуплата и е съединена по средата хоризонтално. Тя е с черна основа, а в долния ѝ край са изтъкани фигури с червен конец, пресечен с черно и завършващ със зелен цвят Фигурите са разположени плътно една до друга приличат на пирамида или връх на планина. В горната част на престилката са подредени V-образни елементи в различни цветове, наречена е „манастири“.
Друг вид престилка е едноплата или двуплата и носи още названието ахрам. Особености в престилката са V-образните орнаменти, разположени в долния край. Те са с цветен оплет от трите страни и с плътно поставени и пришити ресни в долния край. Другата престилка, която се използва, е червена, морава или зелена и по нея има втъкани надлъжни линии с различна дебелина. Между тях има различни по цвят орнаменти, а долният край завършва с дантела, изплетена на една кука.
Неразделна част от женския костюм са различните видове метални накити. Допълнително се слагат пафти, които са продълговати и са типични за преселниците. Те са изработени от благороден метал, най-често сребро. Върху шутака се закачват двустранно горни нагръдни копчета. Единият край завършва с красиво изработена тока, а другият най-често е глава на орел. Двата края са захванати с няколко синджира.
Забраждането е с вълнена забрадка, наречена в Разложко кушак, в краищата на която има малки цветя, подредени едно до друго. Наречен е още кушак „синджирлия“. Четирите страни на кушака са обточени с фини ресни, които могат да бъдат: червени, морави (винени), жълти, зелени. Забражда се с разминаващи се под гушата краища, които се връзват на тила.
Повсеместно средство за обуване са чорапите. Те са плетени от по-тънко изпредена бяла вълна. Пръстите и петите са от червена прежда, а непосредствено до тях има изплетен и цветен орнамент.
Носията облече Илиана Монева от Разлог. Носията е притежание на род от с. Елешница, Разложко.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.