Носията е показана в месец Октомври в календара за 2022, 14 листов, стенен, с народни носии „ПИРИНСКО ДЕВОЙЧЕ ОТ РАЗЛОГА“ 👉
❤ Носията облече Хелена Илиева от Разлог
❤ Костюмът е от фонда на Исторически музей - Разлог
❤ Сърдечно благодарим на Община Разлог/ Municipality of Razlog за подкрепата в издаването на този календар!
👉 Празнична женска носия – фустан, от Разложко. Носията е от първите десетилетия на ХХ век, като новата дреха фустан показва прехода от традиционно към градско облекло. Заради удобството и женствения си вид тя става любима дреха в Разложкия край до средата на ХХ век.
🔸 На снимката момата е облечена в бяла риза (кошуля) от литоткано вълнено платно с богата везбена украса – „запески“, от лалета и карамфилчета по пазвата и ръкавите, с ръчно плетена дантела, обрамчваща ръкавите и къса по полите. Отгоре е с кафяв ситно плисиран фустан, изработен от тънък вълнен плат, украсен с цветни ленти в по-светъл жълт цвят по полите. Той е с кройка на рокля с прилепнала по торса горна част и зашита към нея плисирана пола, която подчертава женския ханш. При слънчево време играта на светлината създава причудливи форми при движението на жената в плисираната пола. След 20-те години на ХХ век пазвата е изрязана по-дълбоко и отдолу се показва украсената везана риза. Овалната или квадратната пазва е обточена с богата гайтанена, ширитена и пришита на ръка сърмена украса.
Препасана е с двуплата престилка, наречена „фута на прачки“, с отвесни цветни ивици, запълнени с дребни растителни орнаменти, а страните са обрамчени с къси ресни – „пушета“. Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като страничните кичести ресни подчертават празничния вид на облеклото.
🔸 Забрадена е с кушак „синджирлия“ с ален цвят и синджир рози – откъдето идва и името на кърпата, която се слага в тържествени случаи.
🔸 Краката са обути с плетени вълнени чорапи, с червено на пръстите и на петите, което се прави, за да ги предпази от зли очи, а и да разчупи монотонността на бялото. Обута е с чехли, както се носят градските моми. Това е празнична носия за моми и млади булки, като разликата между тях е в окичването с накити и пафти, които определят статуса на вече омъжената жена.
🔸 Ризата за моми и млади невести е богато украсена, защото тя е най-близо до тялото и трябва да го предпази от нараняване. Невестинската риза се пази цял живот и с нея обличат жената при погребването ѝ, за да се разпознаят с мъжа си на „оня свят“. Тя е една от най-ритуално натоварените части от облеклото, затова се пази цял живот. Ако бъде открадната, чрез нея може да се направи най-тежката магия на притежателката ѝ, но и чрез нея може да се разваля магия. Кошулята е старото название на риза, а и такова е запазено в целия славянски свят. В ризата на младите жени задължително присъства червеният цвят – символ на кръвта и живота, докато шевицата при възрастните придобива по-тъмни цветове.
🔸 Младата невеста подарява на бъдещата си свекърва богато избродирана риза, ако тя е сравнително млада, но ако вече е възрастна жена, ризата е по-бедна откъм орнаментация. Невестинската риза се изработва специално и при ушиването ѝ, за да се подсили предпазната ѝ роля, има малки дефектни бодове, за да не може жената да бъде урочасана. Силна е народната вяра и неслучайно облеклото е отразявало тези предавани векове наред знания за съхранение.
Носията показва нежната Хели от Разлог. А повече за нея можете да научите в тази визитка: "Казвам се Хелена, родителите ми са искали да нося името на моята баба по бащина линия- Елена, но същевременно да бъде различно. Затова са взели първата буква от името на дядо ми Христо. Аз много харесвам името си и за мен е специално, защото ме свързва с моите баба и дядо. Моят прадядо е от Серска Баница (Гръцко), но са се заселили в този край след отказ да бъдат погърчени. Израснала съм в град Разлог, но съм прекарвала и много време в Бачево – село до Разлог при баба ми и дядо ми.
Аз съм ученичка на 17 години в гимназия в Разлог. Танцувам народни танци, ходя на народно пеене, обичам да рисувам, да излизам и да се разхождам с приятелите си през свободното си време. Моето семейство уважава всички български народни традиции и се стараем да ги спазваме, така както са ни предадени от предишните поколения. Всички спомени със семейството ми са останали в сърцето ми, защото сме прекарали време заедно.
Моята връзка с българския фолклор е още от много малка. Цялото ми семейство е свързано с него и от малка съм научена да уважавам и съхранявам българските традиции и обичаи. Фолклорът ми носи много специални чувства и ме заражда с невероятна енергия.
Аз харесвам всичко в родния и край – природата, историята на града, носиите в този край. Спазваме почти всички местни празници и обичаи.
Усещането да носиш носия на 100 години е прекрасно, но и много отговорно. Така се докосваме до историята й, автентичността й се доближаваш още повече до фолклора и корените си. Бих облякла народна носия още много пъти, независимо по какъв повод – снимки, карнавал, концерт или друго събитие.
България е всичко за мен – родина, дом, място с неповторима история и фолклор, където искам да остана да живея и да се развивам."
👉 фотограф: Петър Петров
👉 Снимките за календара се направени в рамките на проектa „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.