Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век.

Горната дреха на тази носия – гезиа („джизия“), е с вталена горна част и с по 3 копчета от двете страни на пазвения отвор. Към нея е пришита пола с едро плисе и украса от 2 кадифени черни ленти в долната част. Пазвата е също от кадифе, с цветна бродерия в центъра. Тази носия е по-късно развитие от типа на кошорестия фустан, като тук празничната градска дреха вече е допълнена с кадифена избродирана цветна пазва. Тя внася допълнителен колорит и още повече подчертава женствеността на тази, която я носи, като в същото време импонира с кадифената празнична фута.

Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век
Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век

Ризата (кошуля) е с разложки „запески“ – лалета в червен и син цвят и богата ръчно плетена дантела по широките ръкави – „принка“. Отгоре е препасана фута (престилка) от кадифе, извезана с букети цветя в долния край и завършек с черна фабрична дантела.

Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век

Жената е забрадена с шамия, наречена „парленда“, от фина коприна и обточване по краищата с ръчно шита или фабрична черна дантела (на по-късен етап). Тя е много обичана от младите моми и невести, както е показано и в една от хороводните разложки песни: „Хайде да идеме, Яно, да ти купя шам-шамия; ти да я носиш, аз да те гледам“. В района е донесена от търговците от Триест. Шамията е в два цвята – зелен и червен, с щампирани цветя за украса. Ролята ѝ е да покрива косата, защото в народната култура „незабрадената жена е като гола“. Ако на младите моми е позолено да ходят незабрадени, само с китка в косата, то омъжената вече жена не може да си го позволи. Само домашните могат да я видят непокрита, но не и външните хора.

Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век

Чорапите са едноцветни, фино плетени, с извезани по пръстите и стъпалата