Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век.

Горната дреха на тази носия – гезиа („джизия“), е с вталена горна част и с по 3 копчета от двете страни на пазвения отвор. Към нея е пришита пола с едро плисе и украса от 2 кадифени черни ленти в долната част. Пазвата е също от кадифе, с цветна бродерия в центъра. Тази носия е по-късно развитие от типа на кошорестия фустан, като тук празничната градска дреха вече е допълнена с кадифена избродирана цветна пазва. Тя внася допълнителен колорит и още повече подчертава женствеността на тази, която я носи, като в същото време импонира с кадифената празнична фута.

Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век
Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век

Ризата (кошуля) е с разложки „запески“ – лалета в червен и син цвят и богата ръчно плетена дантела по широките ръкави – „принка“. Отгоре е препасана фута (престилка) от кадифе, извезана с букети цветя в долния край и завършек с черна фабрична дантела.

Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век

Жената е забрадена с шамия, наречена „парленда“, от фина коприна и обточване по краищата с ръчно шита или фабрична черна дантела (на по-късен етап). Тя е много обичана от младите моми и невести, както е показано и в една от хороводните разложки песни: „Хайде да идеме, Яно, да ти купя шам-шамия; ти да я носиш, аз да те гледам“. В района е донесена от търговците от Триест. Шамията е в два цвята – зелен и червен, с щампирани цветя за украса. Ролята ѝ е да покрива косата, защото в народната култура „незабрадената жена е като гола“. Ако на младите моми е позолено да ходят незабрадени, само с китка в косата, то омъжената вече жена не може да си го позволи. Само домашните могат да я видят непокрита, но не и външните хора.

Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век

Чорапите са едноцветни, фино плетени, с извезани по пръстите и стъпалата украси, а обувките – кожени, с малко токче.


Този костюм е преходен етап към градския стил. Преходен, защото кройката на горната дреха е като рокля, но отдолу продължава да се слага риза и върху нея се запасва престилка, както при традиционната носия. Удобството и красивите ярки цветове, които се открояват още повече върху бялата риза, го превръщат в любима дреха за моми и омъжени вече жени. В първата половина на ХХ век се размиват някои от възрастовите и социално определящи елементи на костюма. По мегдана и събиранията се случва да не може да различиш младите невести от готовите за женитба моми – всички са в цветни, ярки фустани, високи, изчистени от елементи чорапи и „токчени обувки“ със странично закопчаване. Единствено окичването с различни накити на невестите – част от булчинската „мена“ (дар), могат да покажат това дали си видял мома или омъжена жена.

Празнична разложка гезиа („джизия“) от първите десетилетия на ХХ век
 
 

Носията облече Веселина Ангелинина от Разлог.

Носията от фонда на Исторически музей – Разлог.


Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.

В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.

Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.

Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.

Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.

139 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички