Горната дреха на тази носия – гезиа („джизия“), е с вталена горна част и с по 3 копчета от двете страни на пазвения отвор. Към нея е пришита пола с едро плисе и украса от 2 кадифени черни ленти в долната част. Пазвата е също от кадифе, с цветна бродерия в центъра. Тази носия е по-късно развитие от типа на кошорестия фустан, като тук празничната градска дреха вече е допълнена с кадифена избродирана цветна пазва. Тя внася допълнителен колорит и още повече подчертава женствеността на тази, която я носи, като в същото време импонира с кадифената празнична фута.
Ризата (кошуля) е с разложки „запески“ – лалета в червен и син цвят и богата ръчно плетена дантела по широките ръкави – „принка“. Отгоре е препасана фута (престилка) от кадифе, извезана с букети цветя в долния край и завършек с черна фабрична дантела.
Жената е забрадена с шамия, наречена „парленда“, от фина коприна и обточване по краищата с ръчно шита или фабрична черна дантела (на по-късен етап). Тя е много обичана от младите моми и невести, както е показано и в една от хороводните разложки песни: „Хайде да идеме, Яно, да ти купя шам-шамия; ти да я носиш, аз да те гледам“. В района е донесена от търговците от Триест. Шамията е в два цвята – зелен и червен, с щампирани цветя за украса. Ролята ѝ е да покрива косата, защото в народната култура „незабрадената жена е като гола“. Ако на младите моми е позолено да ходят незабрадени, само с китка в косата, то омъжената вече жена не може да си го позволи. Само домашните могат да я видят непокрита, но не и външните хора.
Чорапите са едноцветни, фино плетени, с извезани по пръстите и стъпалата украси, а обувките – кожени, с малко токче.
Този костюм е преходен етап към градския стил. Преходен, защото кройката на горната дреха е като рокля, но отдолу продължава да се слага риза и върху нея се запасва престилка, както при традиционната носия. Удобството и красивите ярки цветове, които се открояват още повече върху бялата риза, го превръщат в любима дреха за моми и омъжени вече жени. В първата половина на ХХ век се размиват някои от възрастовите и социално определящи елементи на костюма. По мегдана и събиранията се случва да не може да различиш младите невести от готовите за женитба моми – всички са в цветни, ярки фустани, високи, изчистени от елементи чорапи и „токчени обувки“ със странично закопчаване. Единствено окичването с различни накити на невестите – част от булчинската „мена“ (дар), могат да покажат това дали си видял мома или омъжена жена.
Носията облече Веселина Ангелинина от Разлог.
Носията от фонда на Исторически музей – Разлог.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.