Празничната женска носия от втората половина на ХІХ век

Празничната женска носия от втората половина на ХІХ век била богата и тежка. Жената от Разложко обличала дълга бяла кошуля (риза). Местните наричат кошуля ризата, която е цялостно украсена с цветни ивици, видими през страничните процепи на горната дреха, и с богата бродерия, която покрива уязвимите от външен поглед части от тялото, за да „не влезе злото от там“. Ръкавите на ризата са широки и дълги до китката, извезани в долния край с големи и красиви запески с лалета и обрамчени с ръчно плетена дантела.

Празничната женска носия от втората половина на ХІХ век

Върху ризата е облечен забун от памучен раиран плат със странични цепки, а отдолу – с наддавок с черен гайтан. Дрехата е с памучен пълнеж, тегелирана.

Зимно време жените предпочитали клашник от вълнена тъкан. Обикновено горните дрехи – забун, антерия и клашник, са дълги, без ръкави и почти напълно покриват ризата, която се превръща така в долно облекло и намалява декорацията ѝ в някои части.

В студено време към безръкавната дреха жените надяват ръкави от забунова материя, които се съединяват зад гърба чрез две успоредни шаечни лентички. В долния край ръкавите и на забуна, и на антерията се обръщали нагоре и се закопчавали с копче към лакътя (т. нар. капаци), за да се виждат шарената подплата и запеските на ризата. Различните връхни дрехи се шиели на ръка от терзия.

Празничната аба, която се слага върху горната дреха, е без ръкави, ушита е от хубав тъмносин шаяк и затова е наречена синьявица. От кръста надолу от всички страни е украсена с пернати клинове с процепи долу. Краищата ѝ са дълги, за да се обърнат назад на „опретулькя“, за да се вижда забунът или антерията. Около раменете и изцяло по краищата абата била обточена с два реда гайтани. Пазвите от двете страни били украсени със зелени ивици – арчове.

Върху нея се опасвал пояс с червен цвят, чиято роля е да пристяга и топли кръста, но и да държи обърнатите поли на абата. Върху пояса има престилка, изпъстрена с хоризонтални ивици с геометрична цветна украса в тях. Отгоре разложката невеста е с кадифен мънистен колан, закопчан със сребърни кръгли ковани пафти.

Забрадена е с тъмночервен каврак, чиито краища минават под брадата и се връзват на тила. Това покриване на главата още веднъж подчертава статута ѝ на омъжена жена, която не може да излезе навън с непокрита глава.

Обута е с бели чорапи с богато везмо на глезените, петата и пръстите. Носията завършва с хубави папуци на столчета (токчета), с червен пискюл.

Като украса и апотропей към костюма, невестата е със сребърен гердан на гърдите и пафти на кръста – две уязвими зони за бъдещата майка, чиято задача е да я пазят, за да износи успешно бъдещата си рожба.

---

---

Носията облече Ирена Пандева. Носията е от фонда на Исторически музей - Разлог.

Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.

В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.

Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.

Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.

Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.