Червена фустанела, характерна за с. Баня от 20-те години на ХХ век.

На снимката момата е облечена в бяла риза (кошуля) с украса от „запески“ по ръкавите, с ръчно плетена дантела, обрамчваща ръкавите и къса по полите. Това е лятната червена фустанела, специфична за Разлог. Тя е правена от домашно тъкан червен плат на черти (бели черти по вертикала на плата). Закопчава се отпред с прикрити под плата телени копчета, обточена е навсякъде с ленти от кадифе. Тя преповтаря роклената кройка на „белата фустанела“, широко използвана в региона след 20-те години на ХХ век. Силно вталена и прилепнала по торса е горната част, със зашита към нея и надиплена с басти пола, на която в долната част са пришити допълнителни ленти от кадифе, служещи за украса. Тази дреха, освен че е удобна, привлича и вниманието към женските прелести при всяко движение.

Червена фустанела, характерна за с. Баня от 20-те години на ХХ век.

Препасана е с „футен прескутник“ – двуплата престилка на червено и зелено каре, с виеща се бродерия от лозови листа в бял цвят. Това е едно любимо съчетание в района за младите моми и невести. Двойно превързаният с лашници кръст (дългите върви на престилката, тъкани без бърдо, с дребни ромбични украси) в случая изпълнява ролята и на колан в ежедневното облекло.

Тази преходна към градския стил връхна дреха продължава връзката си с традиционното облекло, като отдолу винаги се слага кошуля, а отгоре – престилка. Това показва, че тази, която я носи, знае и взема мерки, за да е винаги „защитена“ от неприлични помисли и лоши очи. Това са двата задължителни елемента от женското облекло, които изразяват високо нравствено поведение и спазване на установените порядки.

Краката са покрити с плетени вълнени чорапи с червено на пръстите и на петите, което са слагали, за да ги предпази от зли очи, обути са в удобните за работа цървули от свинска или телешка кожа.

Главата е забрадена с шамия – тънка червена забрадка от памук или коприна, вързана високо на главата от едната страна. Често краищата на шамиите са допълнително обточени. Когато няма окичване с метални накити по празник, задължителна украса е свежата китка. Даже на полето, докато работи, момата слага китката си във вода, за да я закичи свежа, когато си тръгне към дома, и заменя цветната шамия с тънка бяла такава.

---

---

Носията облече Лъчезара Парматова.

Носията е на род от Разлог.

Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.

В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.

Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.

Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.

Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.