Празничен зимен разложки костюм – аба, характерен за втората половина на ХІХ век

Многобройните разновидности на саичното облекло са етапи от развитието на носията или са местни варианти, продиктувани от природните условия, текстилните суровини, стопанската дейност в района и не на последно място – от естетическия вкус на носителките ѝ.

Празничен зимен разложки костюм –  аба, характерен за втората половина на ХІХ век
Празничен зимен разложки костюм – аба, характерен за втората половина на ХІХ век

Различни са наименованията в отделните райони – забун, клашник, антерия, но като цяло, характеристиките на саичното облекло са: по-дълга и отворена отпред дреха с къси или дълги ръкави, като по-рядко е без ръкави; изработено е от гладък едноцветен или пъстроцветен раиран плат; украсено е с линеарни орнаменти по пазвата, ръкавите и полите. В Разложко това е най-употребяваната през ХІХ век зимна дреха. Забунът и клашникът са горни дрехи с подобни кройки, но забунът по-често е с ръкав. Досегът с културата на власите повлиява върху кройката с добавянето на още клинове, което разширява обема и силуета. В по-късни етапи от развитието му към него са пришивани ръкави и предници от забунен плат. След като старинният клашник отпада от употреба, ролята на горна дреха заема виненочервеният „копанар“. С времето копанарът все повече се отдалечава от своя първообраз и търпи промени в кройка, десен и украса.

Празничен зимен разложки костюм –  аба, характерен за втората половина на ХІХ век

В Разложко е по-известен като забун. Ушит е от литоткан вълнен плат в „кармъзов“ (червен) цвят и може да е прорязан от бели, сини, червени и жълти нишки по основата. Подплатата е бяла, памучна, леко ватирана и тегелирана. Обикновено е без ръкави при работа, но за премяна се добавят ръкави, с което става долна дреха и се носи под абата. Обърнатите капаци на ръкавите са подшити с шарен фабричен плат.

Тази горна дреха почти напълно покрива ризата, затова се превръща изцяло в долно облекло, като в някои от частите ѝ декорацията намалява. Местните наричат кошуля (риза), която е цялостно украсена с цветни ивици, видими през страничните процепи на горната дреха. Тази кошуля е с разложки „запески“.

Празничен зимен разложки костюм –  аба, характерен за втората половина на ХІХ век

Синята аба (синьовицата) се смята за подобрен и малко по-късен вариант на белия клашник, защото е плод на развитието на бояджийския занаят и донасянето на индигото (синьото) по търговски път. Абата е без ръкави – на рамушки. Ако се носят едновременно с клашника, той става долна, а абата – горна дреха. Облича се при излизане „пред хората“: при ходене на черква или на гости. Тя е изработена от тепана дебела вълнена тъкан, с обточване от светлосин или черен гайтан по краищата. Удължена и разширена е, за да може да се носи „на опретулькя“ – със запретнати назад поли, като върховете им се срещат отзад, на кръста, и се захващат с пояса или колана на престилката. Така стилът при носене на абата внася раздвиженост в композицията на костюма и позволява да се види красотата на горната дреха – забун, антерия. Поясът (ален) задържа обърнатите назад предници, но и опасва, и стяга в кръста жената. Върху него връзват престилка, наречена бадаме, която най-често е на ромбчета в различни цветове. Най-отгоре е сложен мънистен колан, закопчан с големи кръгли сребърни пафти.

Празничен зимен разложки костюм –  аба, характерен за втората половина на ХІХ век

Върху главата жената носи малка шапчица с пришита сребърна пластина (тепелък) с висящи на нея монетки. Този невестински накит се носи известно време след сватбата, докато невестата още „говее“ (пази ритуално мълчание). Сребърните или позлатените пластини са поставяни на темето, откъдето произлиза името им – тепелъци, а допълнителните украси – метални или мънистени, подсилват предпазната функция, като отклоняват „злите очи“. Вярва се, че тепелъкът пази фонтанелата на жената, защото от раждането на човек това е отворената мека част на черепа, чрез която може да приеме Божествената енергия, но и негативната такава. Шапчето е покрито с виненочервен „кушак синджирлия“, с украса от рози. След омъжване жените в определен период от време са продължавали да носят ритуалните части от облеклото и накитите си (обеци, гердан, пафти) при излизане навън, едно – за да покажат новия си семеен статут, и второ – за да са защитени, докато родят, от „лоши помисли и уроки“.

Празничен зимен разложки костюм –  аба, характерен за втората половина на ХІХ век

На краката си носят кафяви или бели плетени чорапи, с везани цветя по глезените и стъпалото. Обути са с влашки чехли. Това е носия, която е обличана на Бабинден в Разлог.

 
 

Носията облече Борислава Кутларска от Разлог.

Носията от фонда на Исторически музей – Разлог.


Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.

В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.

Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.

Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.

Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.

218 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички