Зелен плисиран фустан, изработен от вълна, от началото на ХХ век
Празнична носия за млади моми, окичена с накити и пафти, които изразяват готовността ѝ за промяна на статуса от мома в омъжена жена. Само лазарувалите вече моми имат право на празник да се накичат с накити, за да заявят пак, че вече са „свършени моми“ и могат да въртят дом и семейство.
На снимката момата е облечена в бяла риза (кошуля) с богата везбена ураса с по-ситни „запески“ – карамфилчета по ръкавите, а краищата им са обрамчени с червен конец. Отгоре е с тъмнозелен ситно плисиран фустан, изработен от вълна. Той е с кройка на рокля с прилепнала по торса горна част и зашита към нея плисирана пола, която придава овал на женския ханш. Фустанът е от началото на ХХ век, със затворена догоре пазва, украсена с две вертикални ленти от кадифе, над които се подава яката на ризата. Чак след 20-те години на ХХ век пазвата вече се изрязва по-дълбоко, за да се види отдолу украсената везана риза или нагръдникът от кадифе, сатен или коприна, сложен там.
В селата около Разлог и Якоруда предпочитан е сукманът със затворен елек на горнището, с кадифена яка и телени копчета, скрити под кадифена лента. Както може да се види – в най-различни цветове: ален (червен), винен (тъмночервен), резедав (светлозелен), орехов (кафяв), мастилен (наситено син), маслен (тъмнозелен), портокалов (оранжев) и др. Отзад фустанът бил „диплен или на ситни, или на едри плисета с три-пет линии, а отпред винаги от дясната страна под престилката имало малко джобче за пари и чесън против уроки.
Двуплатата престилка с къси ресни – „пушета“, обгръщаща тялото, е популярна за еднопрестилченото облекло във Велинградския край, но и за саяното в Разложката котловина, където е наречена „фута“.
На снимката момичето е с празнична престилка от 1912 г. – периода на Балканската война. В началото на ХХ век червеният цвят изпъква сред другите и става любим за жените от региона. Той неизменно присъства във връхната дреха или в най-видимия елемент – престилката, както и в шевиците по ризата. Жената сама изработва премяната си и затова не е случайно „написаното“ чрез символите там. Върху тази червена престилка са изобразени множество пауни, стъпили върху клон. Първо, това е времето, когато хората от този район с трепет очакват да се присъединят към Майка България и да скъсат с Османския васалитет. Българката чрез дрехата си показва своята християнска принадлежност, защото животинските изображения са забранени от Корана и правоверните не се „кичат“ с тях. Второ, неслучайно е избран символът на пауна – една любима в християнската иконография птица, свързана с идеята за Вечното Възраждане и красотата на Небесния Рай. По този начин и тя проявявала гордостта си.
Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като кичестите ресни подчертават празничния вид на облеклото.
Забрадена е със свободно пуснати краища с „кушак синджирлия“ с ален цвят и синджир от рози – откъдето идва и името на кърпата, която слагат в тържествени случаи. На краката е с плетени чорапи от фино пресукана вълнена прежда с червено на пръстите и петите. Обута е с цървули.
Върху престилката е сложен кадифен везан с мъниста колан. Обикновено той се слага на венчавката, защото коланът с пафти е задължителна съставка от „гиздилото“, дарено от мъжка страна на момата. Само при лазаруване тя може да се нагизди с всички невестински накити, които взема от майка си или от наскоро омъжилите се жени. Така показва, че вече е готова да встъпи в брак и да роди дете, т.е да промени социалния си статус и положение.
През ХХ век строгите порядки и забрани, които са се спазвали, започват да се размиват или да придобиват по-свободно тълкуване и момичетата на празник и по специален повод върху фустана (новата градска носия) слагали хубав колан, а отпред закопчаването му ставало с малки пафти, които в случая се възприемали като токи закопчалки, а не ритуално натоварените пафти, слагани при венчаване.
Носията облече Ива Топалова от Разлог.
Носията от фонда на Исторически музей – Разлог.
Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.
В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.
Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.
Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.
Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.