top of page
Снимка на автораГрозделина Георгиева-Саватинова

Зелен плисиран фустан, изработен от вълна, от началото на ХХ век

Празнична носия за млади моми, окичена с накити и пафти, които изразяват готовността ѝ за промяна на статуса от мома в омъжена жена. Само лазарувалите вече моми имат право на празник да се накичат с накити, за да заявят пак, че вече са „свършени моми“ и могат да въртят дом и семейство.

На снимката момата е облечена в бяла риза (кошуля) с богата везбена ураса с по-ситни „запески“ – карамфилчета по ръкавите, а краищата им са обрамчени с червен конец. Отгоре е с тъмнозелен ситно плисиран фустан, изработен от вълна. Той е с кройка на рокля с прилепнала по торса горна част и зашита към нея плисирана пола, която придава овал на женския ханш. Фустанът е от началото на ХХ век, със затворена догоре пазва, украсена с две вертикални ленти от кадифе, над които се подава яката на ризата. Чак след 20-те години на ХХ век пазвата вече се изрязва по-дълбоко, за да се види отдолу украсената везана риза или нагръдникът от кадифе, сатен или коприна, сложен там.

Зелен плисиран фустан, изработен от вълна, от началото на ХХ век
Зелен плисиран фустан, изработен от вълна, от началото на ХХ век

В селата около Разлог и Якоруда предпочитан е сукманът със затворен елек на горнището, с кадифена яка и телени копчета, скрити под кадифена лента. Както може да се види – в най-различни цветове: ален (червен), винен (тъмночервен), резедав (светлозелен), орехов (кафяв), мастилен (наситено син), маслен (тъмнозелен), портокалов (оранжев) и др. Отзад фустанът бил „диплен или на ситни, или на едри плисета с три-пет линии, а отпред винаги от дясната страна под престилката имало малко джобче за пари и чесън против уроки.

Зелен плисиран фустан, изработен от вълна, от началото на ХХ век

Двуплатата престилка с къси ресни – „пушета“, обгръщаща тялото, е популярна за еднопрестилченото облекло във Велинградския край, но и за саяното в Разложката котловина, където е наречена „фута“.

На снимката момичето е с празнична престилка от 1912 г. – периода на Балканската война. В началото на ХХ век червеният цвят изпъква сред другите и става любим за жените от региона. Той неизменно присъства във връхната дреха или в най-видимия елемент – престилката, както и в шевиците по ризата. Жената сама изработва премяната си и затова не е случайно „написаното“ чрез символите там. Върху тази червена престилка са изобразени множество пауни, стъпили върху клон. Първо, това е времето, когато хората от този район с трепет очакват да се присъединят към Майка България и да скъсат с Османския васалитет. Българката чрез дрехата си показва своята християнска принадлежност, защото животинските изображения са забранени от Корана и правоверните не се „кичат“ с тях. Второ, неслучайно е избран символът на пауна – една любима в християнската иконография птица, свързана с идеята за Вечното Възраждане и красотата на Небесния Рай. По този начин и тя проявявала гордостта си.

Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като кичестите ресни подчертават празничния вид на облеклото.

Зелен плисиран фустан, изработен от вълна, от началото на ХХ век

Забрадена е със свободно пуснати краища с „кушак синджирлия“ с ален цвят и синджир от рози – откъдето идва и името на кърпата, която слагат в тържествени случаи. На краката е с плетени чорапи от фино пресукана вълнена прежда с червено на пръстите и петите. Обута е с цървули.

Зелен плисиран фустан, изработен от вълна, от началото на ХХ век

Върху престилката е сложен кадифен везан с мъниста колан. Обикновено той се слага на венчавката, защото коланът с пафти е задължителна съставка от „гиздилото“, дарено от мъжка страна на момата. Само при лазаруване тя може да се нагизди с всички невестински накити, които взема от майка си или от наскоро омъжилите се жени. Така показва, че вече е готова да встъпи в брак и да роди дете, т.е да промени социалния си статус и положение.

Зелен плисиран фустан, изработен от вълна, от началото на ХХ век

През ХХ век строгите порядки и забрани, които са се спазвали, започват да се размиват или да придобиват по-свободно тълкуване и момичетата на празник и по специален повод върху фустана (новата градска носия) слагали хубав колан, а отпред закопчаването му ставало с малки пафти, които в случая се възприемали като токи закопчалки, а не ритуално натоварените пафти, слагани при венчаване.

 
 

Носията облече Ива Топалова от Разлог.

Носията от фонда на Исторически музей – Разлог.


Проектът „Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“.

В изпълнение на целите на проекта представяме някои от най-красивите традиционни костюми, характерни за Разложката котловина през последните 2 века.

Поднасяме искрените си благодарности на нашите домакини от Исторически музей – гр. Разлог, и на всички местни хора, помогнали за реализацията.

Специални благодарности на всички участници и членове от екипа, които отделиха от времето си и с полезна информация, знания и ценни съвети направиха възможна работата по проекта.

Реверанс пред момичетата и момчетата от гр. Разлог, които застанаха пред камерата ни и със своя ентусиазъм, младост и красота възродиха за нов живот най-красивите носии от стара Мехомия.

354 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Kommentare


bottom of page