Възкресението Христово
Възкресение Христово – празникът на всички празници за християните.
Това е денят, в който се празнува Възкресението на Сина Божий Исус на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Със смъртта си Исус Христос изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението си дал надежда за живот след смъртта.
В евангелските текстове често се споменава, че приживе Исус Христос нееднократно предсказвал разпъването си на Кръста и Възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят.
Интересното е, че събитията на Великден се случват около еврейския празник Пасха. Пасхата също е свързана с лунния календар и подобно на Великден всяка година променя датата си, но има правило, според което той не може да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около него. Принципът на определяне води началото си от Първия вселенски събор през 325 година и се приема, че се празнува от всички християни неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни честват празника пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.
За миналите поколения Великден се е свързвал с много познати и непознати от новото време обичаи. Заранта отивали в черквата, a свещта, която са държaли при “Христос Воскресе”, отнасяли мълчешката запалена до дома. В къщи я внасяли, където има дървеници, натискали я в четирите ъгли на стаята и я изнасяли, за да бягат дървениците. През деня жените изпращали червени яйца, колаци и вино на кума, девера и бабата. След обяд всички моми отивали под някое клонесто дърво, люлеели се на люлки за здраве, пеели великденски песни и играели хора. Децата пък още рано сутринта се чукали с червени яйца, търсейки най-здравото яйце, наричано “кълцок”.
Обелките от яйцата, които първи се чукат, се залепвали на горния праг на вратата, против всякакво зло, което би могло да влезе в дома.
Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да се пременят в нови дрехи, да не се работи по Великденските празници.
Източници:
М. Арнаудов – Български народни празници
В. Чолаков – Български народен сборник
З. Панталеева – Великден – история, традиции и ритуали
Фотографии: от дигиталния архив на Пламен Кочев