Велики четвъртък - денят, изпълнен с най-много символика
На Велики четвъртък Исус извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той измил ритуално нозете на апостолите с думите "Не дойдох да служа, а да послужа". По време на вечерята Той раздал на учениците си хляб и вино - Неговото тяло и кръв, като така установил св. тайнство Евхаристия (Причастие).
По време на Тайната вечеря Исус заявил на учениците си, че ще бъде предаден. През нощта срещу четвъртък Той се молил в Гетсиманската градина до идването на предателя, а смъртната Му присъда била произнесена на Велики четвъртък. Тя била потвърдена от прокуратора на римската провинция Юдея Пилат Понтийски, който от страх да не предизвика бунт, не посмял да я отмени. Той обаче публично си измил ръцете като знак, че не е виновен за решението на Синедриона. В същата вечер Исус бил разпнат.
Велики четвъртък крие много символика. Денят е свързан с неща, които не трябва да правим, с такива, които задължително трябва да правим. Некои от традициите свързани с този ден са се запазили и до днес, а за други само сме чували от баби и дядовци.
Старите хора в миналото на Велики четвъртък не впрягали добитъкът за оран или за каквато и да било работа. На този ден не се извършвала никаква градинска работа, както и шиене и плетене.
Велики четвъртък е ден за чистене и пречистване. За разлика от другите дни през Страстната седмица, на Велики четвъртък не само е разрешено почистването на дома, но е и задължително. От къщата се изхвърлят всякакви вехтории и непотребни вещи, които ще освободят пространство за нови прекрасни изживявания и емоции. Затова денят се нарича още и Чистият четвъртък – времето, в което пречистваме не само дома, но и мислите и душата си. Ако чистенето днес е с препоръчителен характер, то прането е забранено. Вярвало се, че ако жените перат на Велики четвъртък или простират пране, то действията им ще предизвикат ураганни ветрове и градушки. Не е разрешено и даването пари назаем или вещи от дома.
През Страстната седмица (най-подходящо е точно на Велики четвъртък) бабите съветвали да бъдат подстригани косите на децата за първи път. Младите моми също е добре да ги скъсят, за да им растат дълги и гъсти.
На този ден се боядисват яйцата. В миналото децата ставали заранта рано и гледали, коя кокошка ще снесе най-напред яйце. И тази кокошка не колят, понеже тя била докарала Великден. Това яйце се боядисвало първо. Първото боядисано в червено яйце се слага пред иконата, където остава до другия велики Четвъртък - традиция, запазена и до днес. С това яйце се трият бузките и челата на децата, за да бъдат здрави, румени и засмени.
В Западна България червените яйца се ядяли до Спасовден, т.е. цели 40 дни, затова гледали да бъдат повече. Първото червено яйце се слагало между бубите, за да не им вредят зли очи или се оставяло при иконата, и на другата година се гледало, дали то е пълно или кухо: пълното показвало пълна къща, кухото — лошо. Или пък се слагало в гнездо, на сламения покрив на къщата или кошарата, за да се свали на Възкресение. Тогава черупките му се поставяли върху залепените над вратите пресни говежди лайна, а вътрешността му се забърквала в кърмата на добитъка „за здраве“.
Някъде на този ден ставало подновяване на кваса, като се замесвали в тестото (без cтap квас) някои лековити билки и тестото се оставяло през нощта да се вкисне само. От този нов или млaд квас скътавали за през годината за лек и срещу магии. Месели се разнообразни обредни хлябове – кpaвай, боговице, кoлaк, с разни фигури по тях, и особено яйце, заобиколено c тестен венец. В наши дни на Велики четвъртък се месят козунаци и се пекат великденски курабии.
В Охридско оставяли няколко яйца от Велики четвъртък пред иконата и ги пазели по 3 — 4 години, заедно с просфората, която се давла в черквата на този ден. От тях хвърляли, в случай на пожар, в огъня, и се вярвало, че той ще угасне. Или ако са вапсали яйцата на Велика сряда, заранта слагали 2 яйца в сито, постлано с ален плат, и ги оставяли срещу слънцето, за да ги види то, когато изгрее. С тези яйца триели децата, за да бъдат бели и червени. Няколко яйца носели вечерта в църквата, когато се четат 12-те евангелия: от тях едно закопавали на нива или лозе, за берекет, а други оставяли пред иконата, за ,,запойване“ на болните.
В източна Тракия, първото снесено на Велики четвъртък яйце, се боядисвало и слагало при иконата - „за здраве“: с него ходели на църква и, когато се разболеел добитъкът, то се поставяло в обора, кочината и т.н. Всички снесени на този ден яйца се слагали на клоновете и стояли там до Гергьовден, когато се заравяли в нивите, против лош облак (градушка). На този ден се замесвали и изпичали великденските краваи (хлябове).
Източници:
В. Чолаков - Български народен сборник, Издателство “Нова Звезда”, София, 2011
М. Арнаудов: Български народни празници, Книгоиздателство “Сириус 4”, Велико Търново, 1996